2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
София, 14.09.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на девети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.тдело № 1460/2015 година
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 781 от 20.03.2015 г. по в.гр.д. № 3227/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на настоящия жалбподател за допълване по реда на чл.248, ал.1 ГПК на постановеното по делото решение № 32/07.01.2015 г. в частта за разноските.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли за отмяната му с произтичащите от това правни последици. Към жалбата е представено и приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК – изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което жалбоподателят обосновава допускането на касационно обжалване на атакуваното от него определение с твърдението, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба и моли за оставянето й без уважение по съображения, изложени в отговора по чл.276, ал.1 ГПК .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Частната жалба подлежи на разглеждане от касационния съд по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК без да се прилага преценката за допустимост по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се обсъждат аргументите на жалбоподателя в представеното изложение към частната жалба.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Срещу постановеното от Пловдивския окръжен съд въззивно решение № 32/07.01.2015 г. по гр. д. № 3227/2014 г. [фирма], [населено място] е подал молба за изменението му по реда на чл.248, ал.1 ГПК в частта за разноските, която със сега обжалваното определение е оставена без уважение по съображения, че доказателствата за платеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 840 лв. са представени едва с молбата по чл. 248 ГПК, което е противоречие с разпоредбите на ГПК.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 80 ГПК претенцията за разноски може да бъде заявена валидно най – късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото в съответната инстанция, който е и правно релевантния момент, до който следва се представят доказателства за тяхното извършване. В Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК е прието, че само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. В случаите, при които е договорено заплащане по банков път, какъвто е и настоящия случай, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането – платежно нареждане, представени до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Действително частният жалбоподател е представил платежно нареждане за сумата 840 лв., но след срока по чл. 80 ГПК, едва с молбата му по чл.248, ал.1 ГПК, поради което гарантираното му с нормата на чл. 81 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 3, във вр. с ал. 1 ГПК субективно имуществено право в случая не е могло успешно да бъде упражнено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 781 от 20.03.2015 г. по в. гр. д. № 3227/2014 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: