Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
София, 23.09.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 4344 /2015 г.:
Производство по чл. 274,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Стебо І” – Е., С. срещу определение № 451 от 21.07. 2015 г. ч. по гр.д. № 2651 /2015 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на „Стебо І” – Е. срещу въззивно определение № 447 от 18.02.2015 г. по ч. гр.д. №254 /2015 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определение, с което е отхвърлена молба за възстановяване на срок за подаване на писмен отговор. ВКС е приел, че е приложима разпоредбата на чл.274,ал.4 вр. чл.280,ал.2 ГПК – частната касационна жалба е недопустима, т.к. цената на предявения иск по чл.135 ЗЗД, определена по реда на чл.69,ал.1,т.4 вр. т.2 ГПК, е 700 лева – по-ниска от 5 000 лева.
Частните жалбоподатели твърдят, че определението е незаконосъобразно, тъй като цената на иска би имала значение за касационното обжалване, а процесуалният въпрос е искане за възстановяване на срок и че обжалваното въззивно определение, като и първоинстанционното, е недопустимо.
Насрещната страна Д. И. Т. в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба, с довод, че.в случая въведеният в закона критерий за допустимост е цена на иска.
Настоящият състав намира частната жалба за неоснователна по съображенията, изложени в мотивите на обжалваното определение, към които би могъл да препрати съгласно правилото на чл.278,ал.4 вр. чл.272 ГПК. Те се свеждат до това, че с разпоредбата на чл.274,ал.4 ГПК, която препраща към тази на чл.280,ал.2 ГПК в приложимата и редакция преди или след измененията с ДВ бр.50 от 2015 г., законодателят е въвел единен критерий за касационно обжалване на определенията и въззивните решения – цената на оценяемите искове.
В случая предявеният от Д. Т. срещу „Стебо І” – Е. и А. Д. И. иск с посочено с правно основание чл.135 ЗЗД е за прогласяване на относителната недействителност по отношение на ищеца на сключен между ответниците договор за покупко-продажба на индивидуализиран в нотариален акт недвижим имот за цена 700 лева. Ищецът е посочил в исковата молба, подадена през 2013 г., цената на иска в размер на 700 лева. Договорът е сключен през 2013 г., а в нотариалния акт (л.10) е посочена данъчна оценка в размер на 696.60 лева. Искът по чл.135 ЗЗД е оценяем, цената му следва да бъде определена съгласно правилото на чл.69,ал.1,т.4 вр. т.2 ГПК – в размер на данъчната оценка.
Съгласно чл.280,ал.2 ГПК в редакцията след измененията с ДВ бр.50 от 2015 г., (както и преди тях – в редакцията от ДВ, бр.100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.), решенията по въззивни дела по облигационни искове, какъвто е предявеният, с цена на иска до 5 000 лева за граждански дела не подлежат на касационно обжалване.
Следователно въззивно решение, постановено по предявения иск, не би подлежало на касационно обжалване. А съгласно чл.274,ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
Поради което доводът на частния жалбоподател, че цената на иска няма значение за частната жалба, тъй като наведеният с частната касационна жалба процесуален въпрос – искане за възстановяване на срок, е различен от предмета на касационното обжалване, е неоснователен. Поради установеният от законодателя критерий за допустимост на касационно обжалване на въззивните определения – цена на иска, а не вид на сочения порок, е неоснователен и наведеният довод, че частната жалба е допустима поради сочения порок на въззивното определение (че е недопустимо).
Поради изложеното частната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Страните не претендират разноски и такива не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 451 от 21.07. 2015 г. ч. по гр.д. № 2651 /2015 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІІ г.о.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.