ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 609
гр. София 25.09.2015 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 17.09.2015 (седемнадесети септември две хиляди и петнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 4027 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 61 087/13.05.2015 година, подадена от В. В. М., срещу определение № 7908/16.04.2015 година на Софийски градски съд, ІІ А състав, постановено по гр. д. № 2980/2014 година.
С обжалваното определение съставът на Софийски градски съд е прекратил производството по гр. д. № 2980/2014 година по описа на същия съд, тъй като В. В. М. е оттеглила подадените от нея срещу първоинстанционните решения въззивни жалби, като я е осъдила да заплати на З. П. Д. и Л. В. Д. сумата от 600.00 лева на първата и сумата от 300.00 лева на втората, представляващи направени във въззивното производство разноски.
В частната си жалба В. В. М. твърди, че обжалваното определение е неправилно, неоснователно, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Направено е искане определението да бъде отменено и да бъде обезсилено постановеното по гр. д. № 18 459/2006 година по описа на Софийския районен съд решение, тъй като преди завеждането на делото има заведено друго дело между същите страни на основание чл. 209, ал. 3 от ГПК (отм.) и за същия документ, по което дело има влязло в сила решение на СГС ІV В въззивен състав по гр. д. № 3685/208 година. Иска се да се прекрати гр. д. № 2980/2014 година по описа на СГС ІІ А въззивен състав и делото да се върне на Софийския районен съд за произнасяне по предявения отрицателен установителен иск по чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) като бъдат дадени указания за прилагането на гр. д. № 299/2005 година по описа на Софийски градски съд, І-во отделение, 4-ти състав, което е било изпратено от ВКС до Софийския районен съд за разглеждане по компетентност. В основната си част частната жалба съдържа оплаквания на В. В. М. свързани със съществото на спора между страните по исковото производство, а не с обжалваното с нея определение.
Ответниците по частната жалба З. П. Д., Л. В. Д., П. В. Д., Н. К. Д., С. В. Т. и Н. В. Т. не са изразили становище по допустимостта и основателността на частната жалба.
В. В. М. е била уведомена за обжалваното разпореждане на 07.05.2015 година, а подадената от нея частна жалба е с вх. № 61 087/13.05.2015 година. Поради това е спазен установения преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Жалбата е подадена от заинтересована страна и отговаря на законовите изисквания за форма и съдържание. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Производството по гр. д. № 2980/2014 година по описа на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІ А състав е било такова по чл. 196 и следващите от ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 1 от ПЗРГПК. Същото е било образувано въз основа на подадени от В. В. М. въззивни жалби с вх. № 1 037 897/15.10.2013 година и с вх. № 1 005 356/05.02.2014 година. Първата от тях е била насочена срещу решение № І-48-162/24.09.2013 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 48-ми състав, постановено по гр. д. № 18 459/2006 година, а втората срещу постановеното в същото производство допълнително решение № І-48-260/08.01.2014 година. На 07.04.2015 година В. В. М. е подала по гр. д. № 2980/2014 година по описа на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІ А състав молба с вх. № 45 304, с която е заявила, че оттегля и двете подадени от нея въззивни жалби и е поискала производството по въззивното дело да бъде прекратено. Съставът на Софийски градски съд е разгледал тази молба и е намерил, че са налице предпоставките по чл. 203 от ГПК (отм.), поради което е постановил и обжалваното определение.
По силата на чл. 203, ал. 1 от ГПК (отм.), която съгласно § 2, ал. 1 от ПЗРГПК е била приложима във въззивното производство пред Софийски градски съд при всяко положение на делото страната може да оттегли изцяло или отчасти подадената жалба. Разпоредбата има предвид право на иницииралата въззивното производство страна, което може да бъде упражнено по всяко време на въззивното производство, до постановяването на решение по спора. Упражняването на това право е предоставено изцяло на преценката на страната и за пораждането на правните последици от това упражняване не се изисква съгласието на насрещните страни в производството. От своя страна въззивният съд е обвързан от изявлението на страната и не може да извършва преценка на мотивите на същата да оттегли подадената от нея жалба и да постанови определението си по искането с оглед на тази преценка. С оттеглянето на въззивните жалби с обратна сила отпада сезирането на въззивния съд със спора за законосъобразността на първоинстанционното решение, поради което не е налице основание за продължаването на въззивното производство. Затова оттеглянето на въззивната жалба по реда на чл. 203, ал. 1 от ГПК (отм.) има за последица прекратяването на въззивното производство. Именно поради това като е прекратил производството по гр. д. № 2980/2014 година по описа на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІ А състав съдът е постановил законосъобразно определение. В подадената срещу това определение частна жалба В. В. М. не е изложила доводи, че молбата с вх. № 45 304/07.04.2015 година не е подписана от нея, че същата не отразява действителната и воля или пък, че тази воля е била опорочена. Поради това не може да бъде прието, че не е налице валидно изявление на В. В. М. за оттегляне на подадените от нея две въззивни жалби. След като тя е изразила валидна воля за това и тази воля не е опорочена то са без значение обстоятелствата, които са мотивирали М. да вземе решението за оттеглянето на въззивните жалби. Поради това обжалваното определение, в частта му, с която производството по гр. д. № 2980/2014 година по описа на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІ А състав е прекратено е правилно и като такова трябва да бъде потвърдено. Настоящия състав не може да разглежда изложените в частната жалба на В. В. М. доводи по съществото на спора между страните по исковото производство, тъй като те са извън предмета на сегашното производство. С оглед на посоченото по-горе това важи и в случай че именно тези, касаещи спора по исковото производство, обстоятелства да са мотивирали М. да оттегли въззивните си жалби.
Що се отнася до разноските то по силата на чл. 64, ал. 3 от ГПК (отм.) същите се дължат от В. В. М. на ответниците по спора. В случая разноските на З. П. Д. са в размер на 600.00 лева и извършването им е доказано с договор за правна защита и съдействие № 214 808/21.01.2015 година, в който е посочено, че сумата е заплатена. По отношение на Л. В. Д. разноските се доказват с договор за правна защита и съдействие № 265 199/03.04.2015 година, в който е посочено, че сумата от 300.00 лева е заплатена. С оглед на това В. В. М. трябва да възстанови на тези ответници извършените от тях разноски. Без значение е обстоятелството дали тези лица са били представлявани от същите процесуални представители и пред първата инстанция, тъй като не съществува ограничение да бъде уговаряно адвокатско възнаграждение за всяка една инстанция поотделно или пък да бъде уговорено допълнително такова освен вече установеното. След като е установено, че разноските са извършени се дължи възстановяването им при спазване на изискванията на чл. 64 от ГПК (отм.). Не са налице и предпоставките за намаляване на адвокатските възнаграждения, тъй като същите са близки до минималните такива по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към уговарянето и плащането им. Освен това Л. В. Д. е заплатила адвокатското възнаграждение по договор за процесуално представителство отнасящ се не само за нея, но и за П. В. Д. и Н. К. Д.. Предвид на това не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и в тази му част.
С оглед на горното обжалваното определение на Софийски градски съд е правилно и трябва да бъде потвърдено в неговата цялост.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 7908/16.04.2015 година на Софийски градски съд, ІІ А състав, постановено по гр. д. № 2980/2014 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.