3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 577
София, 09.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на девети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия Мария Славчева
ч. т. дело № 1221/2015 година
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] от [населено място] срещу определение № 1 от 06.01.2015 г. по в. ч. т. д. № 129/2014 г. по описа на Търговищки окръжен съд в частта, с която се оставя без разглеждане като недопустима подадената от [фирма] частна жалба против определение № 1648 от 31.10.2014 г., постановено по гр. дело № 1087/2014 г. по описа на Търговищки районен съд в частта му, в която е отхвърлено искането на ответника на основание чл. 69, ал. 2 ЗЗД съдът да определи на ищеца срок за изпълнение по арендните договори като неоснователно.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по частната жалба К. „Н. 3” – [населено място], общ. Т. в отговора си по чл.276, ал.1 ГПК поддържа, че жалбата е недопустима и неоснователна.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид доводите на страните, съобразно правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане като недопустима подадената от [фирма] частна жалба против определение № 1648 от 31.10.2014 г., постановено по гр. дело № 1087/2014 г. по описа на Търговищки районен съд в частта му, в която съдът е отхвърлил искането на ответника съдът да определи на ищеца срок за изпълнение по арендните договори като неоснователно на основание чл. 69, ал. 2 ЗЗД.
В съобразителната част на определението, чиято отмяна се иска, е прието, че частната жалба е процесуално недопустима в частта й, с която се обжалва определението на първоинстанционния съд, с което е отказано да се даде срок за изпълнение на задълженията по арендните договори от страна на ищеца, тъй като отказът на съда да определи такъв срок не подлежи на обжалване самостоятелно, а само в хода на въззивното производство по проверка правилността по постановеното по спора съдебно решение.
Обжалваното определение е правилно.
Предпоставките на чл. 69, ал. 2 ЗЗД са налице при изрична уговорка между страните по договора, че длъжникът ще престира, когато реши или когато има възможност. Приравнен на тези хипотези е и случаят, при който страните са обвързали изпълнението на задължението с настъпването на отлагателно условие без уговорен краен срок, сбъдването на което е в зависимост и от поведението на длъжника. Допустимостта на подобна уговорка произтича от установения в чл. 9 ЗЗД принцип за свобода на договарянето, приложим по силата на препращащата норма на чл. 288 ТЗ и към търговските сделки. Съгласието на страните, че задължението става изискуемо след настъпването на определено бъдещо несигурно събитие (условие), осъществяването на което е предпоставено и от активността на самия длъжник, следва да бъде преценявано като предоставяне на изпълнението на неговата воля и възможности. В конкретния случай задълженията на арендатора – ответник по жалбата, са конкретно определени, за тях е договорен срок за изпълнение, който не е поставен в зависимост от волята на нито една от страните, поради което настоящият състав счита, че не са налице условията за приложение на нормата на чл. 69, ал. 2 ЗЗД и правилно въззивният съд е отказал да даде срок за изпълнение. Освен това този отказ не е обективиран в отделен акт, който да подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като това не е предвидено изрично в закона, а проверката за неговата правилност се извършва чрез проверката на крайния съдебен акт. По тези съображения правилно въззивният съд е счел за недопустима жалбата срещу отказа.
Водим от горното настоящият състав на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1 от 06.01.2015 г. по в. ч. т. д. № 129/2014 г. по описа на Търговищки окръжен съд в частта, с която се оставя без разглеждане като недопустима подадената от [фирма] частна жалба против определение № 1648 от 31.10.2014 г., постановено по гр. дело № 1087/2014 г. по описа на Търговищки районен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: