О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 688
София, 02.12.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№2717 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. П. Б. срещу определение №181 от 30.07.2015 г., постановено по т.д.№1959/2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на С. П. Б. за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК на определение №176 от 25.03.2015 г. по ч.т.д.№801/2015 г. на ВКС, ТК, Първо отделение.
В жалбата се навеждат доводи, че определението е неправилно, като се иска отмяната му.
Ответникът по частната жалба – [фирма], заявява становище за неоснователността й.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да остави без разглеждане подадената молба за отмяна, първият тричленен състав на ВКС е приел, че определението, с което се отказва или допуска обезпечение на предявен или бъдещ иск, не разрешава със сила на пресъдено нещо материалноправен въпрос и по своите правни последици не може да бъде приравнено на влязло в сила съдебно решение, поради което и съгласно т.2 от ППВС №2 от 29.09.1977 г., определението на ВКС, с което след допуснато касационно обжалване е отменен възивен съдебен акт и е отхвърлена молба по чл.389 от ГПК, не подлежи на отмяна.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Уреденото в разпоредбата на чл.303 и сл. от ГПК производство за отмяна, представлява извънреден способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения, като съгласно разясненията, дадени в т.2 от ППВС №2 от 29.09.1977 г., на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото в тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда друг път на защита.
В процесния случай се е претендирала отмяна на определение, с което състав на ВКС след допуснато касационно обжалване, е отменил определение на въззивен съд и е отхвърлил молба за допускане на обезпечение по реда на чл.389 от ГПК. Това определение не представлява акт на съда, с който е решен със сила на пресъдено нещо въпрос, касаещ материални права, поради което и не попада в обхвата на подлежащите на отмяна по реда на извънинстанционния контрол съдебни актове.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №181 от 30.07.2015 г., постановено по т.д.№1959/2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.