ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 778
София, 03. декември 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на втори декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 5924 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определение № 1090/29.04.2015 на Бургаския окръжен съд по ч.гр.д. № 598/2015 в частта, в която е потвърдено определение № 1792/27.02.2015 на Бургаския районен съд по гр.д. № 1152/2015 за прекратяване на производството по иск за оспорване истинността на документ на основание чл. 124, ал. 4 ГПК.
Недоволна от определението е жалбоподателката М. К. С., представлявана от адв. Г. Н. от Б., която го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за допустимостта на иск за оспорване истинността на документ по чл. 124, ал. 4 ГПК преди документът да е представен като доказателство по друго дело с предмет правоотношение, за което документът има доказателствено значение (т.е. преди да е преклудирана възможността за оспорването му) и за необходимостта оспорването на документа да бъде разгледано в производството по иска с предмет правоотношение, за което документът има доказателствено значение и е представен там, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и туря край на производството, намира, че то подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3 ГПК. Частната жалба е подадена в срок и е редовна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съдът е приел, че оспорването на истинността на представен като доказателство по делото документ по реда на чл. 193 ГПК съставлява предявяване на инцидентен установителен иск за факт, поради което оспорването е недопустимо, ако процесуалната възможност за това е преклудирана. В случая искът за оспорване на истинността на документа по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК е предявен преди оспорването на същия по реда на чл. 193 ГПК в производството по гр.д. № 2842/2013; но след като това оспорване е направено, изследването на истинността на документа и произнасянето по иска следва да стане именно в производството гр.д. № 2842/2013, в което документът е представен.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдиганите правни въпроси обуславят решението на делото. Първият е решен в нарушение на задължителната практика на Върховния касационен съд, а вторият има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По първия правен въпрос е постановено ТР № 5/18.10.2012, ВКС, ОСГТК по т.д. № 5/2011, съгласно което е недопустим иск за оспорване на истинността на документ по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК, ако документът е представен в производство по друго дело с предмет правоотношение, за което документът има доказателствено значение, но страната е пропуснала възможността за оспорването му по реда на чл. 193 ГПК. Предявяването на отделен иск за оспорване на истинността на документа в тази хипотеза не е основание за спиране на производството по иска с предмет правоотношение, за което документът има доказателствено значение нито основание за отмяна на постановеното съдебно решение по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.
От така възприетото тълкуване следва, че след като е преклудирана възможността за оспорване по реда на чл. 193 ГПК, истинността на документа може да бъде оспорвана с отделен иск по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК само с оглед на други правоотношения между страните; както и че искът за оспорване на истинността на документ по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК е допустим, ако е предявен преди да е преклудирана възможността за оспорването му по реда на чл. 193 ГПК в производството по друго дело с предмет правоотношение, за което документът има доказателствено значение.
По втория правен въпрос Върховният касационен съд намира, че когато искът за оспорване на истинността на документ по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК е допустим, производството по него не подлежи на прекратяване. Допустимостта на този иск обаче се обуславя не само от наличието или отсъствието на преклузия. За да бъде разгледан искът по чл. 124, ал. 4 ГПК, е необходимо документът да бъде представен по делото. Ако той е представен по друго дело, в което се разглежда иск с предмет правоотношение, за което документът има доказателствено значение, оспорването следва да бъде разгледано и разрешено там. Значение има и правният интерес на страната да оспори по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК истинността на документ, с който тя не разполага и не може да представи, доколкото преди да се вземе становището на ответника е неизвестно съществува ли документът и желае ли той да се ползва от него, като го представи или изиска от трето лице. Оспорването на истинността на документ е недопустимо, когато страната, която го е представила заяви, че не желае да се ползва от него (чл. 193, ал. 2 ГПК). Страната може да изиска документ от другата страна или от трето лице, но не за да оспори истинността му, а за да се ползва от него (чл. 190 и 192 ГПК).
Разглеждането на иска за оспорване на истинността на документ по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК в отделно производство има смисъл, само ако страната, която разполага с документа желае да провери неговата истинност преди да го ползва като доказателство, както и ако документът има доказателствено значение за повече различни права на страната, които може да са предмет на повече отделни искови производства.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Правилно въззивният съд е приел, че искът за оспорване на истинността на документ по реда на чл. 142, ал. 4 ГПК е предявен в отделно производство преди да бъде преклудирана възможността за оспорването му по гр.д. № 2842/2013, поради което искът не е недопустим поради преклузия. По същество правилно съдът е приел, че производството по този иск подлежи на прекратяване, тъй като документът е представен по друго дело, в което се разглежда иск с предмет правоотношение, за което документът има доказателствено значение и оспорването следва да бъде разгледано и разрешено именно в това производство (по гр.д. № 2842/2013). По иск с предмет правоотношение може да бъдат представени много документи и производството по него не следва да бъде спряно за изчакване на решенията по всички отделни искове за оспорване на истинността на всеки отделен документ. Ако исковете са предявени пред един и същи съд, той може да съедини всички дела в едно производство и да издаде общо решение по тях (чл. 213 ГПК).
Като е съобразил изложеното съдът е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1090/29.04.2015 на Бургаския окръжен съд по ч.гр.д. № 598/2015 в частта за прекратяване на производството по иска за оспорване истинността на документ на основание чл. 124, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.