Определение №21 от 12.1.2016 по ч.пр. дело №3703/3703 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 21

гр. София, 12.01.2016 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на седми януари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№3703 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Министерство на правосъдието на Република България срещу определение №2689 от 05.10.2015 г. по ч.гр.д.№3255/2015 г. на САС. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частна жалба на Министерство на правосъдието на Република България срещу разпореждане №27026 от 23.06.2015 г. по гр.д.№12858/2012 г. на СГС, ГО, 3 с-в, с което е оставено без уважение искане за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск и за присъждане на разноски.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на определението, като се иска отмяната му.
Ответникът по жалбата – [фирма] заявява становище за неоснователността й.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че частната жалба е недопустима поради необжалваемост на атакуваното разпореждане – законът не е предвидил такава възможност, а и правните последици от постановяването му не препятстват извършването на процесуални действия по изясняване на спора от фактическа и правна страна. Посочил е, че изложените от въззивния съд мотиви в предходно определение, относно недопустимостта на иска, не създават задължение за първоинстанционния съд да прекрати производството, а на инстанционен контрол подлежи само разпореждането за връщане на исковата молба, като в случай, че бъде постановено решение по недопустим иск, то ще подлежи на обезсилване.
Въззивното определение е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1 от ГПК на инстанционен контрол подлежат само определенията, които са преграждащи по-нататъшното развитие на делото или по отношение на които законът изрично е предвидил възможност да бъдат обжалвани.
В този смисъл и тъй като разпореждането, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за прекратяване на производството поради недопустимост на иска, не е преграждащо, а законът не е предвид възможност за обжалване на това разпореждане, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №2689 от 05.10.2015 г. по ч.гр.д.№3255/2015 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top