ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 38
гр. София 20.01.2016 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 16.12.2015 (шестнадесети декември две хиляди и петнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 5573 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 13 759/23.10.2015 година, подадена от Д. С. К., срещу разпореждане от 20.10.2015 година на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 12-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 186/2015 година.
С обжалваното разпореждане съставът на Софийския апелативен съд е върнал на К. подадената от него по ч. гр. д. № 186/2015 година по описа на същия съд молба с вх. № 104 933/26.08.2015 година. В мотивите на разпореждането е посочено, че производството по ч. гр. д. № 186/2015 година по описа на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 12-ти състав е приключило с влязъл в сила съдебен акт, а именно определение № 182/21.01.2015 година като в предоставения срок не са изпълнени указанията на съда, дадени в разпореждане от 05.10.2015 година и не са отстранени неяснотите на изложенията и исканията в молбата с вх. № 104 933/26.08.2015 година.
В частната жалба се излагат доводи за това, че определението на Софийския апелативен съд е неправилно и незаконосъобразно, поради което трябва да бъде отменено, а производството изпратено за прилагане по гр. д. № 19 790/2014 година по описа на Софийски градски съд, който да разгледа предявените от К. искове.
Д. С. К. е бил уведомен за обжалваното разпореждане на 23.10.2015 година, а подадената от него срещу същото частна жалба е с вх. № 13 759/23.10.2015 година, като с оглед на това е спазен установения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Частната жалба е подадена от заинтересовани страни и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 и чл. 279 от ГПК. Поради това същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Началото на съдебното производство е било поставено с искова молба на Д. С. К., въз основа на която е образувано на гр. д. № 1235/2013 година по описа на Софийски градски съд, гражданска колегия, І-во гражданско отделение, 8-ми състав. С разпореждане от 03.04.2013 година съдията-докладчик е върнал подадената от Д. С. К. искова молба и е прекратил производството по делото. К. е подал частна жалба с вх. № 43 979/12.04.2013 година срещу посоченото разпореждане като е поискал неговата отмяна. С разпореждане № 18 852/14.05.2013 година съставът на Софийски градски съд е върнал частната жалба, поради неотстраняването на нередовностите й в определения от съда срок. Това разпореждане е било потвърдено с определение № 1785/01.08.2013 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 1-ви състав, постановено по ч. гр. д. 2878/2013 година. Подадената от К. срещу това определение частна касационна жалба с вх. № 9520/28.08.2013 година е била върната от Софийския апелативен съд с разпореждане от 24.01.2014 година, поради неотстраняване на нередовностите й в определения от съда срок. Това разпореждане е потвърдено с определение № 550/15.07.2014 година, постановено по ч. гр. д. № 1710/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Тъй като това определение не подлежи на обжалване то е влязло в сила от момента на постановяването му. С оглед на това производството по гр. д. № 1235/2013 година по описа на Софийски градски съд, гражданска колегия, І-во гражданско отделение, 8-ми състав е приключило с влязъл в сила съдебен акт, което е пречка за разглеждане на предявените в това производство искове. След влизането в сила на прекратяването на исковото производство Д. С. К. е подал молба с вх. № 150 500/15.12.2014, с която е поискал възобновяването на производството по гр. д. № 1235/2013 година по описа на Софийски градски съд, гражданска колегия, І-во гражданско отделение, 8-ми състав. С разпореждане № 49 405/16.12.2014 година искането е оставено без разглеждане от състава на Софийски градски съд като същото е било потвърдено с определение № 182/21.01.2015 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 12-ти състав. К. е подал частна касационна жалба с вх. № 1358/15.03.2015 година срещу определението на Софийския апелативен съд, която с разпореждане от 15.03.2015 година е върната, поради неотстраняване на нередовностите на същата в определения от съда срок. Разпореждането на Софийския апелативен съд е потвърдено с определение № 370/03.06.2015 година, постановено по ч. гр. д. № 2792/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., поради което е изчерпан процесуалния ред за оспорването му. Впоследствие Д. С. К. е подал молба с вх. № 104 933/26.08.2015 година, с която е поискал да бъде възобновено производството по гр. д. № 1235/2013 година по описа на Софийски градски съд, гражданска колегия, І-во гражданско отделение, 8-ми състав и по гр. д. № 695/2015 година по описа на Софийския апелативен съд, които да бъдат изпратени за разглеждане по ч. гр. д. № 1710/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. като бъдат постановени решения в съответствие с направените от него с молба вх. № 6577/19.06.2012 година искове. С разпореждане от 05.10.2015 година съдията докладчик по ч. гр. д. № 186/2015 година е оставил молбата без движение до посочване на това какво точно е поискано с молбата в едноседмичен срок от уведомяването. Тъй като в определения от съда срок не е последвал отговор от страна на Д. С. К. е постановено обжалваното в сегашното производство разпореждане.
В частната си жалба К. излага твърдения, че направените с молба с вх. № 104 933/26.08.2015 година трябва да се считат такива по гр. д. № 19 790/2014 година по описа на Софийски градски съд, гражданска колегия, І-во гражданско отделение, 7-ми състав, по повод на което било образувано ч. гр. д. № 695/2015 година по описа на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 5-ти състав. Поради това се искало гр. д. № 1235/2013 година по описа на Софийски градски съд, гражданска колегия, І-во гражданско отделение, 8-ми състав и приложените към него други съдебни производства да бъдат изпратени по ч. гр. д. № 695/2015 година по описа на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 5-ти състав, където да бъдат разгледани предявените от К. искове.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че както от изложеното в молба с вх. № 104 933/26.08.2015 година, така и в частната жалба следва извода, че Д. С. К. иска да бъде възстановено производството по гр. д. № 1235/2013 година по описа на Софийски градски съд, гражданска колегия, І-во гражданско отделение, 8-ми състав и предявените от него в това производство искове да бъдат разгледани по същество. Производството по гр. д. № 1235/2013 година по описа на Софийски градски съд, гражданска колегия, І-во гражданско отделение, 8-ми състав обаче е прекратено с разпореждане от 03.04.2013 година. Това разпореждане е влязло в законна сила на 15.07.2014 година. С него не се разрешава спора по същество, но то поражда другите последици на влязлото в сила решение. Същото слага край на производството по делото като не може да бъде изменяно или отменяно от постановилия го съд. От друга страна то е пречка за постановяване на решение, с което спора предмет на производството, да бъде разрешен по същество. Тези последици на определението за прекратяване на производството са задължителни за страните по него и за всички съдилища на територията на Република България. Затова нито Софийски градски съд, нито последващите инстанции могат да продължат производството по делото до постановяване на решение по предявения по него иск. Разглеждането и разрешаването на спора в рамките на прекратеното производство би довело до недопустимост на постановеното по него съдебно решение, тъй като това би означавало да не бъде зачетена задължителната сила на разпореждането за прекратяване на производството. Това прекратяване обаче не е пречка Д. С. К. да предяви отново пред съда същите претенции като въз основа на тях се образува ново производство в рамките, на което и при наличието на предпоставките за това да се постанови решение по съществото на спора. Това обаче не може да стане нито в рамките на прекратеното производство, нито чрез присъединяването на същото към друго още висящо производство. Последващо съединяване на исковете е възможно по почин на съда и при наличието на предпоставките по чл. 213 от ГПК. Задължително изискване обаче е всички производства, които се присъединяват за разглеждане в едно общо такова, да са висящи, т. е. да не са приключили с влязъл в сила съдебен акт. Производството по гр. д. № 1235/2013 година по описа на Софийски градски съд, гражданска колегия, І-во гражданско отделение, 8-ми състав не отговаря на това изискване, поради което и не може да се присъедини към гр. д. № 19 790/2014 година по описа на Софийски градски съд, гражданска колегия, І-во гражданско отделение, 7-ми състав и да бъде постановено едно общо решение по двете производства.
Предвид изложеното с подадената от Д. С. К. молба с вх. № 104 933/26.08.2015 година се цели възобновяване на прекратено с влязъл в сила съдебен акт производство, без да са налице предпоставките за това. Такова действие е недопустимо, поради което такова е и искането за извършването му. Затова подадената от К. молба за това правилно е била върната от Софийския апелативен съд и разпореждането, с което това е направено трябва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 20.10.2015 година на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 12-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 186/2015 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.