1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
гр.София, 11.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
десети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 494/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат П. Т. К. – особен представител на малолетната Д. П. Д. – срещу определение на Върховен касационен съд, І г.о., № 488 от 04.11.2015 г. по ч.гр.д.№ 4879/ 2015 г. С него е оставена без разглеждане частна жалба на П. Т. К. срещу определение на Софийски апелативен съд № 97/ 13.01.2015 г. по гр.д.№ 4704/ 2012 г., с което П. И. Д. е осъден да заплати на адвокат П. К. 475 лв – възнаграждение за осъществено по делото процесуално представителство в качеството й на особен представител. Обжалваният акт е постановен по съображения, че адвокат П. Т. К. няма правен интерес да обжалва определение, което й признава права, а не отхвърля искане за защита.
Частната жалбоподателка поддържа, че определението, е неправилно, тъй като за нея е налице интерес да получи възнаграждение за правната помощ, оказана като особен представител, от съда, а не от някоя от страните по делото. Излага съображения, че в хипотезата на чл.29 ал.4 ГПК страните не дължат възнаграждение на служебно определеният особен представител, а такова трябва да бъде заплатено за сметка на бюджета на съдебната власт. Поради това моли обжалваното определение на друг състав на Върховния касационен съд да бъде отменено.
Ответните страни – А. Я. Д. и П. И. Д. – не вземат становище.
Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Производството е образувано по искова молба на А. Я. Д. срещу П. И. Д. и Д. П. Д. с искане да се установи, че детето Д. Д. не произхожда от баща П. Д.. Към момента на подаване на исковата молба (а и понастоящем) Д. Д. е малолетна и нейни законни представители са останалите страни в производството – П. и А. Д.. На основание чл.29 ал.4 ГПК, като е констатирал противоречие между интересите на представител и представляван, съдът е отправил искане към Националното бюро за правна помощ за определяне на адвокат, който да осъществява процесуалното представителство на Д. Д. по делото и за такъв е посочена адвокат П. Т. К.. Съдът е назначил същата за особен представител на малолетното дете и тя е взела участие както в първоинстанционното, така и във въззивното производство по делото. Искът е уважен с решение на Софийски апелативен съд № 1761/ 19.08.2014 г. по гр.д.№ 4704/ 2012 г., а с молба от 02.10.2014 г. адвокат П. К. е поискала да й бъде платено възнаграждение за осъществена правна помощ във въззивното производство в размер 475 лв. С определение от 13.01.2015 г. съдът е възложил на ответника П. Д. да заплати тази сума. С обжалваното в настоящето производство определение друг състав на Върховния касационен съд е счел за недопустима частната жалба на адвокат П. К. срещу определението на въззивния съд, тъй като с него искането на адвоката е уважено.
С оглед мотивите, въз основа на които е постановено обжалваното определение, неотносими към неговата правилност са доводите на жалбоподателката относно това, за чия сметка е дължимото възнаграждение на особен представител на страна в исково производство, назначен на основание чл.29 ал.4 ГПК. Друг състав на Върховния касационен съд е оставил частната жалба на адвокат П. К. без разглеждане поради недопустимостта й, без да обсъжда въпроса за дължимостта на възнаграждението. Съответно в настоящето производство съдът контролира само допустимостта на частната жалба срещу въззивното определение, а не неговата правилност.
Обжалваният акт е законосъобразен. Правото на жалба възниква при наличие на интерес, а такъв имат тези лица, които са засегнати от решението на правораздавателен орган. Не е налице интерес от защита тогава, когато актът е благоприятен за лицето, подало жалбата. В конкретния случай с обжалваното определение П. Д. е осъден да заплати 475 лв възнаграждение за назначен особен представител и той има правен интерес да сезира горестоящата инстанция с искане за отмяната му. Подадената от друго лице жалба се явява недопустима поради липса на правен интерес и не подлежи на разглеждане по същество. Същият извод е направен в обжалваното определение на друг състав на Върховния касационен съд, поради което няма основание за отмяната му.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, І г.о., № 488 от 04.11.2015 г. по ч.гр.д.№ 4879/ 2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: