О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
София, 08.03.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на седми март две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Бонка Йонкова
Членове: Евгений Стайков
Галина Иванова
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 426/2016г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
В срока по чл.275 ал.1 ГПК е подадена частна жалба от [фирма] – [населено място], против Определение №17 от 8.01.2016г., постановено по ч.т.д.№3656/2015 год. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро т.о, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на [фирма] против определение №2354/26.08.2015г. по ч.т.д.№2705/2014г. на Софийски апелативен съд.
В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Твърди се, че посочената в обжалваното определение практика на ВКС не се отнася за случаите, при които обезпечителната мярка по чл.629а ал.1 ТЗ е постановена за първи път от въззивната инстанция. Аргументи за допустимостта на частната касационна жалба срещу определението на САС жалбоподателят черпи от разпоредбата на чл.629а ал.6 ТЗ, според която „определението за постановяване на мерките по ал.1 подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на съобщението.” Същевременно в частната жалба се излагат съображения, че чрез възможността за обжалване на определението на въззивния съд, постановено по чл.629а ал.1 ТЗ, се осигурява приложението на конституционния принцип за „правовата държава”.
Ответната страна по частната жалба [фирма], не е взела становище в срока по чл.276 ал.1 ГПК.
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба, намира следното:
Частната жалба на П. Голф Х. Клуб” АД е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение касационният състав на ВКС, ТК, ІІ т.о., е оставил без разглеждане частната касационна жалба на [фирма] против определението на Софийски апелативен съд, с което частично е било отменено определението на Благоевградски окръжен съд и вместо него е допуснато на основание чл.629а ал.1 т.1 ТЗ обезпечение на предявената от [фирма] молба за откриване производство по несъстоятелност на [фирма] чрез назначаване на временен синдик. К. състав е приел,че частната касационна жалба е недопустима, тъй като постановеното от въззивната инстанция определение по чл.629а ал.1 ТЗ не подлежи на касационно обжалване. Съдът е посочил, че в чл.613а ал.1 ТЗ законодателят е регламентирал изчерпателно кои определения в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване по общия ред на ГПК, сред които не попада определението по чл.629а ал.1 ТЗ. В обжалваното определение са изложени съображения за това, че процесуалните норми на ТЗ относно производството по несъстоятелност са специални по отношение на тези на ГПК /чл.621 ТЗ/, поради което разпоредбата на чл.396 ал.2 ГПК в случая е неприложима.
Настоящият състав изцяло споделя изводите в атакуваното определение на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност, извън тези по ал. 1, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд. Без значение за недопустимостта за касационно обжалване на актовете по чл.613а ал.3 ГПК е кой съд – първоинстанционният или въззивният съд, е уважил искането на молителя. Меродавно за необжалваемостта пред касационната инстанция на определението по чл. 629а ал.1 ТЗ е обстоятелството, че определението за налагане на предварителни обезпечителни мерки в производството по несъстоятелност, не е посочено изрично в чл. 613а, ал. 1 ТЗ като акт, който може да бъде обжалван по общия ред на ГПК. Разпоредбата на чл.396 ал.2 ГПК е неприложима, поради наличието на специални разпоредби в ТЗ относно обжалването на актовете в производството по несъстоятелност.
Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че допустимостта на частната касационна жалба против определението на апелативния съд, с което за пръв път е назначен предварително временен синдик, е обусловена от разпоредбата на чл.629а ал.6 ТЗ. В чл.629а ал.6 ТЗ е посочен реда за съобщаването на определението по ал.1 и момента, от който започва да тече седмодневния срок за обжалването му. Тази разпоредба обаче не създава възможност за обжалване на въззивното определение пред касационния съд /съвсем отделен е въпросът, че въззивното определение не би могло да се обжалва пред ВКС нито по реда на чл.274 ал.2 ГПК, нито по реда на чл.274 ал.3 ГПК, поради липсата на законови предпоставки за това /. От изложеното следва, че разпоредбата на чл.629а ал.6 ТЗ не създава изключение от правилото на чл.613а ал.3 във вр. с ал.1 ТЗ. Ето защо определенията по чл.629а ал.1 ТЗ подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд, независимо дали предварителните обезпечителни мерки са наложени за пръв път от въззивната инстанция.
Не може да бъде споделено виждането на жалбоподателя, че невъзможността за касационно обжалване на определението, което е постановено за пръв път от въззивната инстанция, е в разрез с принципа на „правовата държава”. От една страна следва да се има предвид, че производството по несъстоятелност се характеризира със съкратени срокове за неговото развитие. Не само определенията по чл.629а ал.1 ТЗ, но и голяма част от другите актове на съда по несъстоятелност /определения по чл.629 ал.4 ТЗ, чл.635 ал.2 ТЗ, чл.638 ал.3 ТЗ, чл.679 ал.2 ТЗ, чл.729 ал.1 ТЗ и др./ не подлежат на касационно обжалване, независимо дали са постановени за пръв път от въззивната инстанция. От друга страна правото на защита на длъжника е осигурено чрез разпоредбата на чл.629а ал.5 ТЗ, даваща му право да поиска от съда да отмени наложените обезпечителни мерки, ако тяхното продължаване не е наложително с оглед постигане на целите на обезпечението.
По изложените по-горе съображения ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №17 от 8.01.2016г., постановено по ч.т.д.№3656/2015 год. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро т.о, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на [фирма] против определение №2354/26.08.2015г. по ч.т.д.№2705/2014г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: