О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№129
гр. София,09.03.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Н. М.
С. Ч.
като разгледа докладваното от съдия М. т.д.№61 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Б. М. срещу определение №692 от 03.12.2015 г. постановено по ч.т.д.№2039/2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на А. Б. М. срещу определение №7049 от 31.03.2015 г. по гр.д.№15112/2014 г. на СГС.
В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, като се иска отмяната му.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да остави без разглеждане подадената частна касационна жалба, първият тричленен състав на ВКС е приел, че на основание чл.274, ал.4 от ГПК, обжалваното въззивно определение по търговско дело не подлежи на касационен контрол, предвид цената на предявените искове – под законово определения в разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК /ДВ бр. 100/21.12.2010 г./, размер.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от А. Б. М. срещу [фирма] искове – за установяване на недължимостта на сума от 1 958.99 лв. главница и на сума 1081.63 лв. лихви /за които суми е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист/ и за осъждане на ответника да заплати сумата от 1 371 лв., като визираните вземания произтичат от сключен между страните договор за кредитна карта – абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.2, вр. чл.1, ал.1, т.7, пр.1 от ТЗ. Това обстоятелство обуславя търговския характер на делото, а тъй като размерът на цената на всеки от предявените искове е под 10 000 лв., на основание чл.274, ал.4, вр. чл.280, ал.2 от ГПК /ДВ бр. 100/21.12.2010 г./, въззивното определение, с което е потвърдено разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба, не подлежи на касационен контрол. В този смисъл указанията на въззивният съд, че решението подлежи на обжалване са неправилни, а и същите не могат да породят право на жалба, което законът не е предвидил..
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №692 от 03.12.2015 г. постановено по ч.т.д.№2039/2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.