1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
гр.София, 10.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
девети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 953/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК.
Образувано по частна жалба на Й. С. Р. срещу определение на Софийски апелативен съд № 3704/ 22.12.2015 г. по ч.гр.д.№ 5147/ 2015 г., с което е оставено без уважение искането на частната жалбоподателка за изменение на постановеното от същия съд решение по гр.д.№ 1451/ 2015 г. в частта за разноските, като ищецът Т. В. С. бъде осъден да й заплати 2 551,56 лв разноски във всички инстанции.
Частната жалбоподателка поддържа, че има право на разноски, тъй като не е оспорила качеството на собственик на ищеца по предявения срещу нея ревандикационен иск, а е оспорила единствено възможността му да ревандикира вещта, тъй като върху нея право на ползване имало трето лице. Оспорването й имало основание, тъй като с влязло в сила решение по друго дело е уважен предявения срещу нея ревандикационен иск от това трето лице. След като е оспорила иска на Т. С. само в осъдителната му част, а това оспорване е основателно, жалбоподателката счита, че има право на разноските по делото. Определението на въззивния съд, което достига до обратен извод, счита за незаконосъобразно. Претендира отмяната му и уважаване на искането за възлагане на направените по делото разноски.
Ответната страна Т. С. оспорва частната жалба като недопустима, предвид липсата на приложено към нея изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК и на формулирани правни въпроси, по които да се допусне обжалването. Излага и съображения, че определението на апелативния съд е извън кръга на тези, които подлежат на самостоятелен контрол по смисъла на чл.274 ГПК. По основателността на частната жалба не взема становище.
Възраженията на ответната страна срещу допустимостта на частната жалба съдът намира за неоснователни. Не е необходимо към частната жалба да е приложено изложение на основания за допускане на касационно обжалване с формулирани въпроси по чл.280 ГПК. Обжалваното определение се явява акт на въззивен съд, с който се отхвърля молба за изменение на въззивно решение в частта за разноските. Този акт, съгласно т.24 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС, се обжалва пред Върховния касационен съд на основание чл.274 ал.2 ГПК, а не по реда на касационното обжалване. С оглед това задължително тълкуване и изричната разпоредба на чл.248 ал.3 изр.2 ГПК, на отхвърляне подлежат и възраженията на ответната страна, че определението е извън кръга на тези, които подлежат на самостоятелен инстанционен контрол.
Поради това съдът намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Т. С. е предявил срещу Й. Р. ревандикационен иск, по който е образувано гр.д.№ 4592/ 2012 г. на Софийски градски съд. С решение от 08.01.2015 г. съдът е уважил иска изцяло и е осъдил Й. Р. да заплати на ищеца разноските по делото. По въззивна жалба на ответницата е образувано гр.д.№ 1451/ 2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, приключило с постановяване на решение от 02.06.2015 г. С него обжалваният акт на Софийски градски съд е потвърден в частта, в която в отношенията между Т. С. и Й. Р. е признато за установено, че С. е собственик на процесния имот, но е отменен в осъдителната по отношение на същия имот част, доколкото в хода на процеса притежателят на вещно право на ползване върху същия имот вече е отстранил ответницата от владение върху вещта. С решението не са възложени разноски на страните като съдът е приел, че ответницата няма право на такива, доколкото частичното отхвърляне на иска се дължи на проведено срещу нея принудително изпълнение и отстраняването й от имота, а не защото не е станала причина за завеждане на делото. По молба на Й. Р. за изменение на решението в частта за разноските съдът постановил обжалваното в настоящето производство определение по съображенията, изложени и в самото решение.
Така постановеният акт е законосъобразен. Ответникът има право на разноски по делото независимо от изхода на спора, доколкото не е станал причина за завеждането му (чл.78 ал.2 ГПК). Той има право на разноски и при отхвърляне на иска изцяло или частично (чл.78 ал.3 ГПК) и при прекратяване на делото (чл.78 ал.4 ГПК). Във всеки случай обаче при решаване на въпроса за разпределяне на отговорността за разноските съдът съобразява причината за отхвърляне на иска или за прекратяване на производството по него и доколко то се дължи на новонастъпили факти, както и дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждането му. В този смисъл е тълкуването в определение № 843/ 17.11.2014 г. по ч.гр.д.№ 6176/ 2014 г., ІV г.о., ВКС и определение № 300/ 20.04.2012 г. по ч.гр.д.№ 245/ 2012 г., IV г.о., ВКС, според които в тежест на ответника остават разноските при прекратяване на делото поради оттегляне или отказ от иска, когато той е обусловен от новонастъпили факти и ответникът с поведението си е причинил образуването на делото. В конкретния случай ответницата Р. не е признала иска, напротив, оспорвала е правото на ищеца да получи владението върху вещта. Затова не може да се приеме, че тя не е станала причина с поведението си за завеждането на делото. Искът е отхвърлен в осъдителната част поради настъпил в хода на производството факт състоящ се в това, че Й. Р. е отстранена принудително от имота, чиято ревандикация Т. С. е претендирал. Поради това ищцата няма право на разноските по делото, а доколкото в обжалваното определение на апелативния съд е направен същия извод, то няма основания за отмяната му.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира частната жалба за неоснователна и
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски апелативен съд № 3704/ 22.12.2015 г. по ч.гр.д.№ 5147/ 2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: