О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
София, 14.04.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на шести април две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Бонка Йонкова
Членове: Евгений Стайков
Галина Иванова
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 748/2016г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 във вр. с чл.274 ал.1 т.2 ГПК, образувано по частната жалба на дружество О. Л. И. И., регистрирано в Търговския регистър в Република М. Острови, подадена чрез адвокат В. Д. от САК, против Определение №344 от 29.01.2016г., постановено по ч.гр.д.№4975/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, 3-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на О. Л. И. И. за допълване на въззивно определение №3636/15.12.2015г., постановено по същото дело.
В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Твърди се, че с частна жалба вх.№2744/24.11.2015г. ищецът е обжалвал изцяло определение №307/12.10.2015г., постановено по т.д.№139/2015г. по описа на Софийски окръжен съд, V с-в, с което е прекратено производството по делото и с което дружеството О. Л. И. И. е осъдено да заплати държавна такса по сметката на СОС в размер на 19 748.49 лв. При това положение според жалбоподателя въззивният съд е бил длъжен да се произнесе както по правилността на първоинстанционното определение в частта му, с което е прекратено производството, така и в частта му относно присъдената държавна такса. В частната жалба се сочи, че липсата на произнасяне в определението, постановено на 15.12.2015г. относно разноските, обуславя основателността на молбата за допълване на определението по чл.250 ал.1 ГПК. Същевременно се излагат съображения за незаконосъобразност на първоинстанционното определение в частта му, с което ищецът е осъден да заплати посочената държавна такса. В частната жалба и изложението към нея /производството не е по чл.274 ал.3 ГПК, а по чл.274 ал.2 във вр. с чл.274 ал.1 т.2 ГПК и не се изисква изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК/ жалбоподателят цитира съдебна практика в подкрепа на тезите си за основателност на молбата по чл.250 ал.1 ГПК и за недължимост на държавната такса.
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по чл.274 ал.2 ГПК. По същество обаче същата е неоснователна.
С определение №307/12.10.2015г., постановено по т.д.№139/2015г. по описа на Софийски окръжен съд, V с-в, е прекратено производството по делото като ищецът О. Л. И. И. е осъден да заплати държавна такса по сметката на СОС в размер на 19 748.49 лв. С въззивна жалба вх.№2744/24.11.2015г. ищецът е поискал да бъде отменено първоинстанционното определение, с което е прекратено производството и да бъде върнато делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
С определение №3636 от 15.12.2015г., по ч.гр.д.№4975/2015г. по описа на САС, 3-ти състав, е потвърдено определението №307/12.10.2015г., постановено по т.д.№139/2015г. по описа на СОС. С молба вх.№1172/27.01.2016г. от името на жалбоподателя О. Л. И. И. е поискано допълване на определение №3636/ 15.12.2015г. по ч.гр.д.№4975/2015г. на САС и отмяна на определение №307/12.10.2015г. по т.д.№139/2015г. на СОС в частта му с която дружеството е осъдено да заплати държавна такса.
С обжалваното пред настоящата инстанция Определение №344 от 29.01.2016г., постановено по ч.гр.д.№4975/2015г. по описа на САС, 3-ти състав, е оставена без уважение молбата на О. Л. И. И. за допълване на въззивното определение. Въззивният състав е посочил, че в разглеждания случай, не са налице условията по чл.250 ал.1 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по всички заявени във въззивната жалба основания за отмяна на първоинстанционното определение, сред които липсва искане за преразглеждане на присъдените разноски. Посочено е също, че редът за изменение на първоинстанционното определение в частта за разноските от постановилия го съд, е регламентиран в чл.248 ал.1 ГПК.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. С въззивната жалба е поискано отмяна на първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото като жалбоподателят е посочил пет отделни основания за отмяна, всички свързани с допустимостта на производството. В тази връзка с определението от 15.12.2015г. въззивният състав се е произнесъл по всички оплаквания, с които е бил сезиран, и не е дължал отделно произнасяне по правилността на определението в частта за разноските. В случая не е налице предвидената в чл.250 ал.1 ГПК предпоставка за допълване на определението, а именно – съдът да не се е произнесъл по цялото искане.
Мотивиран от горното ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №344 от 29.01.2016г., постановено по ч.гр.д.№4975/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, 3-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на О. Л. И. И. по чл.250 ал.1 ГПК за допълване на въззивно определение №3636/15.12.2015г., постановено по същото дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: