2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
гр. София, 25.04.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1757 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. А. И. против определение № 71/15.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 973/2016 г. от състав на ВКС, І-во гр.отд.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение, състав на ВКС, приел, че молба за отмяна на влязло в сила решение е процесуално недопустима, поради пропускането на преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.4 ГПК, както и че в молбата не се обосноват наличие на обстоятелства, относими към производството по отмяна на влязлото в сила решение.
Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в законна сила на 03.02.2014 г., като доколкото молбата се основава на разпоредбата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК, то срокът за подаване на молбата е тримесечен, считано от влизане в сила на последното съдебно решение. Молбата за отмяна е подадена на 26.05.2015 г., т.е. повече от една година след изтичането на преклузивния тримесечен срок за нейното подаване, като на това основание, правилно и законосъобразно молбата е оставена без разглеждане от състава на ВКС.
В молбата за отмяна са изложени твърдения за противоречие между първоинстанционното и въззивното решение, като на това обстоятелство се основава и твърдението за наличие на противоречие по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Налице е само едно влязло в сила решение и това е решението на въззивния съд, като първоинстанционното решение не е влязло в сила, доколкото същото е отменено по реда на инстанционния контрол. Разпоредбата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК изисква две влезли в сила решения, които да съдържат противоречиво разрешаване на правен въпрос, като основание за отмяна на неправилното решение, при наличието на останалите предпоставки за това, визирани в същата разпоредба. В случая липсват доводи за наличието на две влезли в сила решения, поради което и на това основание, молбата е процесуално недопустима. Доводите за наличие на противоречие от страна на въззивния съд със съдебна практика е неотносим към производството за отмяна на влезли в сила решения, а към инстанционното производство, по-точно касационното обжалване, което обаче е приключило с постановяването на определение по чл.288 ГПК.
Д. в частната жалба, че молителят е бил на дълго лечение в чужбина е неотносим към настоящото производство, тъй като проверката обхваща единствено правилността на доводите на състава на ВКС, оставил без разглеждане молбата за отмяна.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 71/15.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 973/2016 г. от състав на ВКС, І-во гр.отд.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.