– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 251
гр. София 30.05.2016 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 16.03.2016 (шестнадесети март две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 1095 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 4075/29.12.2015 година, подадена от Т. Е. Г., срещу определение № 644/25.11.2015 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по ч. гр. д. № 5768/2015 година.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от Г. срещу определение № 16 839/30.07.2015 година на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 9151/2015 година, частна касационна жалба с вх. № 110 747/14.09.2015 година. В частната жалба се излагат доводи за това, че определението е неправилно като е поискана отмяната му.
Насрещната страна по частната жалба, а именно С. о. не е подала отговор на същата и не е изразила становище по допустимостта и основателността й.
Частната жалба е подадена в предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
С определение № 16 839/30.07.2015 година на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 9151/2015 година е оставена без уважение подадената от Т. Е. Г. срещу определение от 15.05.2015 година на Софийския районен съд, І-во гражданско отделение, 25-ти състав, постановено по гр. д. № 23 507/015 година, частна жалба с вх. № 1 056 630/08.06.2015 година. С последното първоинстанционното производство е било прекратено като недопустимо и подадената от Г. искова молба с вх. № 1 029 611/27.03.2015 година и е била върната. При постановяване на определението си въззивният съд е възприел изводите на първата инстанция, че предявените от Г. искове са процесуално недопустими, тъй като се оспорват задължения на касаторката по представения с исковата молба изпълнителен лист от 26.01.2015 година, издаден по гр. д. № 29 985/2012 година по описа на Софийския районен съд, І-во гражданско отделение, 47-ми състав. Съставът на Софийски градски съд е приел, че изпълнителният лист е издаден въз основа на влезли в сила съдебни решения, поради което задълженията били установени със сила на присъдено нещо по ч. 298 от ГПК. Посочено е, че дори това да не е така то доводите срещу задълженията могат да бъдат направени в хода на съдебното производство, при присъждане на извършените във връзка с него разноски, но не и с отделен иск.
Горепосоченото въззивно определение е било обжалвано от Т. Е. Г., с частна жалба с вх. № 110 747/14.05.2015 година като е било образувано ч. гр. д. № 5768/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. По същото е била извършена проверка на допустимостта на подадената от Т. Е. Г. частна жалба. При този проверка съставът на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е констатирал, че обжалваното определение на Софийски градски съд е такова по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Наред с това е установил, че предявените от Т. Е. Г. срещу С. о. искове са за недължимост на сумите от 500.00 лева разноски по съдебно производство и от 250.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение за представителство от юрисконсулт по чл. 78, ал. 8 от ГПК. Затова е прието, че частната жалба е недопустима, тъй като определената по реда на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК цена на исковете е под минималната такава, установена с разпоредбата чл. 280, ал. 2 от ГПК, към която разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК препраща, при която може да се допусне касационно обжалване.
Касационното обжалване на постановените в съдебното производство определения е уредено в разпоредбите на чл. 274, ал. 3 и ал. 4 от ГПК. Съгласно първата от тях, за да е допустимо касационно обжалване на определенията, те трябва да отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК и за тях да са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на това обжалване. Не всички, отговарящи на тези изисквания, определения обаче подлежат на касационно обжалване. С разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК законът е изключил от касационното обжалване определен кръг въззивни решения. Затова тези решение по силата на чл. 296, т. 1 от ГПК влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд, а споровете, по които те са постановени подлежат на разглеждане в двуинстанционното производство. Предвидената за тези спорове двуинстанционност се отразява и на възможността за касационно обжалване на постановените по тях определения. Съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Следователно, ако въззивното решение, което ще бъде постановено по конкретния спор няма да подлежи на касационно обжалване по силата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, то на такова няма да подлежат и постановените в производството по този спор въззивни определения. В случая, ако предявените от Т. Е. Г. срещу С. о. отрицателни установителни искове бъдат разгледани постановеното във връзка с тях въззивно решение не би подлежало на касационно обжалване, тъй като попада в приложното поле на чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК, доколкото цената на исковете е съответно 500.00 лева и 250.00 лева. Тази необжалваемост на въззивното решение влече след себе си и необжалваемост на постановените в производството по тези искове въззивни определения, каквото е и определение № 16 839/30.07.2015 година на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 9151/2015 година.
Предвид горното определение № 16 839/30.07.2015 година на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 9151/2015 година не е подлежало на касационно обжалване и затова подадената срещу него частна касационна жалба с вх. № 110 747/14.09.2015 година правилно е била оставена без разглеждане от състава на ВКС, ГК, ІІІ г. о. От това следва, че подадената от Т. Е. Г. срещу определение № 644/25.11.2015 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по ч. гр. д. № 5768/2015 година, частна жалба с вх. № 4075/29.12.2015 година е неоснователна, предвид което определението трябва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 644/25.11.2015 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по ч. гр. д. № 5768/2015 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.