Р Е Ш Е Н И Е
№. 39
гр. София, 17.06.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и втори март, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2469 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по чл.48, вр. чл.47, т.5 и т.3 от ЗМТА за отмяна на решение от 08.06.2015 г. по арбитражно дело №231/2014 г. на АС при Б., с което [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл.55, ал.1, пр.2, вр. чл.57, ал.2 от ЗЗД, сумата от 14 220.90 лв., обезщетение за доставени по договор за предоставяне на търговски кредит от 20.02.2009 г., но неприети от ответника, 79.66 т. ечемик, ведно със законната лихва от 13.06.2014 г. до окончателното изплащане.
Ищецът [фирма] обосновава искането си за отмяна на посоченото арбитражно решение с твърдения, че арбитражният съд е разгледал претенция, предявена на извъндоговорно основание, която обаче не се обхваща от подписаната между страните арбитражната клауза, което води до извод за наличие на предвидената в разпоредбата на чл.47, т.5, пр.1 от ЗМТА хипотеза, а и до противоречие на арбитражното решение на обществения ред на Република България – чл.47, т.3, пр.2 от ЗМТА.
Ответникът – [фирма] излага съображения за неоснователност на исковете, поради отсъствие на поддържаните от ищеца основания.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Исковете са подадени от надлежна страна в срока по чл.48, ал.1 от ЗМТА и са процесуално допустими.
Както бе посочено, наличието на предвидените в чл.47, т.3 и т.5 основания за отмяна на арбитражното решение се обосновават от ищеца с разглеждане от арбитражния съд на претенция, която не се обхваща от подписаната между страните арбитражната клауза. Доколкото обаче, това нарушение е предвидено като самостоятелно основание за отмяна по чл.47, т.5, пр.1 от ЗМТА, същото не може да бъде преценявано и като основание по чл.47, т.3, пр.2 от ЗМТА, а този иск следва да бъде отхвърлен.
Неоснователен се явява и искът по чл.47, т.5, пр.1 от ЗМТА.
Визираната законова хипотеза урежда отмяната на арбитражно решение при липса на компетентност на Арбитражния съд поради това, че разгледаният арбитрируем спор не е предвиден в арбитражното споразумение. В случая, в т.10.2 от договор за предоставяне на търговски кредит от 20.02.2009 г., е постигната договорка между страните, „всички спорове, породени от този договор или отнасящи се до него, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, ще бъдат разрешавани от АС при Б..”. Анализирайки визираното арбитражно споразумение, настоящият състав намира, че претенцията на [фирма], с която е сезиран арбитражният съд – за връщане на паричната равностойност на стоки, дадени в изпълнение на договора от 20.02.2009 г., но неприети от [фирма], поради непостигнато съгласие относно цената им, се обхваща от арбитражната клауза. И това е така, тъй като страните са постигнали съгласие арбитражният съд да разглежда и споровете относно права, които не само произтичат от, но и се отнасят до процесния договор, а претенцията на ищеца, въпреки, че намира своето основание в разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД и не е породена от договора, е несъмнено такава, отнасяща се до договора и неговото изпълнение. В изложения смисъл е и константната практика на ВКС по тълкуване разпоредбата на чл.365, т.1 от ГПК, която разпоредба /макар и посочваща кои спорове са търговски/ всъщност е възпроизведена от страните в арбитражното споразумение и е използвана като критерий при определяне на споровете, включващи се в споразумението.
С оглед изложеното с решението на АС при Б. е разрешен спор, който е предвиден в арбитражното споразумение, поради което и искът по чл.47, т.5, пр.1 от ЗМТА следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора разноски на ищеца не се дължат, а ответникът не е направил искане в тази насока.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „И.” АДЕИК103935315 срещу [фирма][ЕИК] искове по чл.48, вр. чл.47, т.3, пр.2 и т.5, пр.1 от ЗМТА за отмяна на решение от 08.06.2015 г. по арбитражно дело №231/2014 г. на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата.
Решението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.