– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 294
гр. София 22.06.2016 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 08.06.2016 (осми юни две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 1779 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 4041/25.02.2016 година, подадена от А. П. Р., срещу разпореждане № 1574/12.02.2016 година, постановено по гр. д. № 1718/2004 година по описа на Районен съд Пазарджик.
С обжалваното разпореждане е върната подадената от А. П. Р. молба с вх. № 875/26.01.2016 година за отмяна на влязлото в сила решение № 247/07.04.2005 година на Районен съд Пазарджик, постановено по гр. д. № 1718/2004 година, поради неотстраняване на нередовностите на същата в определения от съда срок. В частната си жалба Р. излага твърдения, че обжалваното разпореждане е неправилно, като е поискал същото да се отмени и делото да бъде върнато за администриране по подадената от него молба за отмяна.
А. П. Р. е бил уведомен за обжалваното разпореждане на 22.02.2016 година, а подадената от него частната жалба е с вх. № 4041/25.02.2016 година. С оглед на това е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
С молба с вх. № 875/26.01.2016 година А. П. Р. е поискал да се отмени влязлото в сила решение № 247/07.04.2005 година на Районен съд Пазарджик, постановено по гр. д. № 1718/2004 година. С разпореждане № 1174/02.02.2016 година, постановено по гр. д. № 1718/2004 година по описа на Районен съд Търговище молбата е оставена без движение, като на Р. е даден едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението да отстрани нередовностите на същата като посочи, на което от предвидените в чл. 303 от ГПК основания иска отмяна на решението, да изложи обстоятелства във връзка с подаването на молбата в срока по чл. 305 от ГПК, а също така да представи преписи от молбата и приложенията за останалите страни в производството. Р. е получил съобщението за това разпореждане на 10.02.2016 година, като в едноседмичния срок е подал молба с вх. № 3012/12.02.2016 година, в която е изложил твърденията си, че са налице основания за отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 303 и следващите от ГПК. Тези твърдения са приповторени с молба вх. № 4804/09.03.2016 година. Преценявайки изложеното в молбата съставът на Районен съд Пазарджик е приел, че не са отстранени посочените от него нередовности и е постановил обжалваното разпореждане за връщане на молбата, на основание чл. 306, ал. 2 във връзка с чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 306, ал. 1 от ГПК молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 от ГПК.
Видно от първоначалната молба, а и от последващите уточняващи такива А. П. Р. оспорва направените от Районен съд Търговище изводи, в решението, чиято отмяна иска. Оспорванията му се основават на факти и доказателства, които са преценявани от този съд и са били представени в производството, по което е постановено решението. Същите са били предмет на преценка и в производството по последващ инстанционен контрол на решението, по който са налице решение № 45/19.01.2006 година на Окръжен съд Пазарджик, постановено по гр. д. № 479/2005 година и решение № 542/10.05.2007 година, постановено по гр. д. № 462/2006 година по описа на ВКС, ГК, V г. о.Поради това произнасянето по тези оплаквания би означавало да се извърши проверка на правилността на всички постановени по спора съдебни решения, което е недопустимо по отношение на решението на ВКС, което не подлежи на такава. Проверката за валидността, допустимостта или правилността на съдебното решение обаче се извършва по реда на инстанционния контрол, след приключването, на който съдебното решение (без нищожното такова) поражда предвиденото в закона действие и не може да бъде отменяно поради допуснати от съда нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост. Производството по чл. 303 и следващите от ГПК е извънредно такова, за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Същото е допустимо само на изчерпателно посочените в чл. 303 от ГПК основания, сочещи на конкретен порок на решението, поради което приложното му поле не може да бъде разширявано. Видно от основанията за отмяна в това производство съдът не може да извършва проверка за нищожността, допустимостта или правилността на влязлото в сила решение, с изключение на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 307, ал. 4 от ГПК, за която обаче не са изложени твърдения. Съгласно разпоредбата на чл. 297 от ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Наред с това, по силата на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдебното решение установява със сила на присъдено нещо отношенията между страните и техните правоприемници като по силата на чл. 299, ал. 1 и ал. 2 от ГПК разрешеният с него спор не може да бъде пререшаван. Моментът, към който настъпват тези действия на решението е приключването на съдебното дирене в инстанцията по същество. Затова разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК предвижда възможност за отмяна само в случаите когато делото не е било попълнено със съществували преди този момент релевантни за спора факти или доказателства, не по вина на страната, която иска отмяната. Отмяна на влязлото в сила решение въз основа на факти и доказателства, които са преценявани от съда, постановил влязлото в сила решение обаче е недопустима, тъй като по този начин може да се стигне до пререшаване на правния спор, като по този начин бъдат заобиколени предвидените в чл. 296 и следващите от ГПК последици от влизането на решението в сила. По същата причина в производството по отмяна не може да се извършва проверка на изводите на постановилия решението съд, освен в посоченото по-горе изключение, за което обаче Р. не е изложил твърдения. С оглед на това подадената от А. П. Р. молба за отмяна не може да бъде разглеждана по същество, тъй като не съдържа обосновка на някое от предвидените в чл. 303, ал. 1 от ГПК основания за това. Изложените в нея твърдения са такива за неправилност на решението на влязлото в сила решение и подлежат на проверка по реда на инстанционното производство, възможността, за което обаче е изчерпана с влизането на решението в сила.
С оглед на това съставът на Районен съд Пазарджик правилно е приел, че подадената от А. П. Р. молба за отмяна е нередовна по смисъла на чл. 306, ал. 1 от ГПК, тъй като не съдържа изложение на някое от основанията за отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1 от ГПК и е предприел действия за отстраняването на тази нередовност. От своя страна А. П. Р. не е отстранил нередовността в определения от съда срок, поради което трябва да бъде приложена разпоредбата на чл. 306, ал. 2 във връзка с чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК. Наистина обжалваното разпореждане е постановено преди изтичането на срока за отстраняване на нередовностите на молбата за отмяна, но това само по себе си не е достатъчно основание за отмяната му, доколкото до изтичането на срока, а и до сегашния момент Р. не е предприел действия за привеждане на молбата си в съответствие с изискванията на чл. 306, ал. 1 от ГПК.
От горното е видно, че обжалваното разпореждане № 1574/12.02.2016 година, постановено по гр. д. № 1718/2004 година по описа на Районен съд Пазарджик е законосъобразно и затова трябва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1574/12.02.2016 година, постановено по гр. д. № 1718/2004 година по описа на Районен съд Пазарджик
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.