О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.338
гр. София, 30.06.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юни, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№1337 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Б. лимитид” Британски Вирджински острови срещу определение №333 от 28.01.2016 г. по ч.т.д.№320/2016 г. на САС, с което е оставена без разглеждане частната жалба на „Б. лимитид” срещу определение №5561 от 31.08.2015 г. по т.д.№3750/2013 г. на СГС, с което съдът е разрешил на основание чл.638, ал.3 от ТЗ по молба на [фирма] да се продължи производството по изп.д.№2015807004002517 на ЧСИ Д..
В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, като се иска отмяната му.
Ответникът по жалбата – [фирма] навежда доводи за неоснователността й.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел за недопустима частната жалба на кредитора „Б. лимитид” срещу определението, с което първоинстанционният съд е разрешил по молба на [фирма], на основание чл.638, ал.3 от ТЗ да се продължи производството по изп.д.№2015807004002517 на ЧСИ Д., тъй като обжалваното определение не е преграждащо и не е посочено от закона като обжалваемо, поради което и предвид разпоредбата на чл.613а, ал.3 от ТЗ, вр. чл.274, ал.1 от ГПК, не подлежи на инстанционен контрол.
Въззивното определение е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.613а, ал.3 от ТЗ, извън случаите по ал.1, постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд, по съответния ред от Гражданския процесуален кодекс. Визираното препращане води до извод, че допустимостта на въззивното обжалване по отношение на постановените от съда по несъстоятелността определения, е обусловена от изпълнението на изискванията на чл.274, ал.1 от ГПК. Т.е. на инстанционен контрол пред съответния апелативен съд подлежат само тези първоинстанционни определения, които са преграждащи по-нататъшното развитие на делото или по отношение на които законът изрично е предвидил възможност да бъдат обжалвани.
В този смисъл и тъй като определението, с което съдът по несъстоятелността е разрешил на основание чл.638, ал.3 от ТЗ да се продължи производството по спряно изпълнително дело /срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността/, не попада в нито една от посочените хипотези – не прегражда развитието на производството по несъстоятелност /а има значение само за спряното изпълнително производство/ и законът не е предвид възможност за инстанционен контрол, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №333 от 28.01.2016 г. по ч.т.д.№320/2016 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.