О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319
гр. София, 28.07.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА СТОИЛОВА
Членове: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдията Димитрова ч.гр.д. № 3098/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК/Ред. ДВ, бр. 59/2007 г./.
Образувано е по частна жалба вх. № 37558 от 23.03.2015 г. на К. Н. Г. от [населено място], чрез пълномощника й адв. Светла Б. от АК-София, срещу определение от 23.02.2016 г., постановено по в.гр.д. № 9115/2010 г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV “Д” въззивен състав, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 183, ал. 2 ГПК/отм./. Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното определение по съображения, изложени в частната жалба.
Ответниците по частната жалба М. П. Т. и П. П. Т., и двете от [населено място] в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК я оспорват като неоснователна, а останалите ответници по частната жалба не изразяват становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска и намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение въззивния съд е прекратил производство по делото, което е образувано по въззивна жалба на К. Н. Г. срещу решение от 21.12.2009 г. по гр.д. № 1233/2000 г. по описа на СРС, ГК, 52 състав, с което са изнесени на публична продан описани по площ и съседи в диспозитива на съдебното решение процесните делбени недвижими имота, представляващи два магазина и три тавански стаи. Съдът е констатирал, че въззиваемата страна М. С. Д./Д./ е починал (видно от призовка върната в цялост на 29.03.2013 г. с отбелязване, че лицето е починало преди 6 години), поради което с разпореждане от 20.08.2013 г. е изискал СО-Район „С.” да изпрати по делото удостоверение за наследници на лицето, като в тази връзка с писмо от 09.09.2013 г. на Кмета на Столична [община] „С.” е уведомен, че в НБД „Население” няма запис за лицето, поради което с определение от 18.06.2014 г. съдът на основание чл.182, ал. 1, б.”б” ГПК/отм./ е спрял производството по делото, като е задължил частната жалбоподателка-въззивник в 6-месечен срок от съобщението, да представи удостоверение за наследници на страната и посочи адреси за призоваване на наследниците с указания, че при неизпълнение в срок, производството ще бъде прекратено, за което жалбоподателката е уведомена, чрез пълномощника й на 07.07.2014 г., като в указания от съда 6-месечен срок до настоящият момент, не е изпълнила дадените указания. Същевременно съдът служебно е изискал чрез Министерство на правосъдието удостоверение за наследниците на лицето, починало на 20.02.2012 г. (македонски смъртен акт № 664/2012 г.) с последно местожителство в [населено място], Република М.. По делото е постъпило писмо с вх. № 21643/18.02.2015 г. от Министерство на правосъдието на Р България, към което е приложено писмо изх.№ КО-04-09-86 от 02.02.2015 г. на Министерство на външните работи, дирекция „К. отношения” ведно с вербална нота № 33-01-89І2 от 26.01.2015 г. на посолството на Република М. с превод на български език, с които съдът се уведомява, че посолството на Република М. не е в състояние да осигури данни за възможни наследници на починалата страна по делото. Изложени са съображения, че в производството по извършване на съдебната делба следва да участват всички съделители, поради което на основание чл. 183, ал. 2 от ГПК (отм.) въззивният съд е приел, че въззивното производство следва да бъде прекратено.
Определението е правилно.
Въззивният съд е съобразил разпоредбата на чл. 183, ал. 2 ГПК (отм.), съгласно която при смърт на ответника, ищецът е длъжен в 6-месечен срок от съобщението да посочи неговите правоприемници и адресите им или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство или за призоваване на наследниците по реда на чл. 50, като при неизпълнение на това задължение делото се прекратява. В случая, съдът е спрял производството по делото на основание в чл. 182, ал. 1, б. „б“ от ГПК/отм./, като е указал на жалбоподателката-въззивник в шестмесечен срок от съобщението да представи удостоверение за наследници на починалата страна по делото, но въпреки това в този срок тя не е изпълнила указанията на съда. Освен това съдът сам е взел нужните мерки като служебно е изискал чрез Министерство на правосъдието удостоверение за наследниците на лицето М. С. Д./Д./, починало на 20.02.2012 г. (македонски смъртен акт № 664/2012 г.), с последно местожителство в [населено място], Република М., като видно от представените по делото документи, съдът е уведомен, че посолството на Република М. не е в състояние да осигури данни за възможни наследници на починалата страна по делото. Следователно, в случая съдът е изпълнил изискването на чл. 183, ал. 1 и ал. 2 ГПК/отм./ и тъй като данни за наследниците на починалия съделител М. С. Д./Д./ не са представени нито от частната жалбоподателка-въззивник в указания срок, нито са събрани от съда въпреки положените усилия и предвид характера на делбеното производство, правилно е постановил обжалваното определение, с което въззивното производство е прекратено.
Неоснователни са релевираните в частната жалба оплаквания във връзка със задължението на съда служебно да пристъпи към издирване на наследниците на починалата страна, тъй като частната жалбоподателка не е била ищца в производството, доколкото производството по делба е особено исково производство и за него се прилагат специални правила. Следва да се посочи, че в производството по делба трябва да бъдат конституирани всички съделители, които са задължителни необходими другари, тъй като съдебната делба е недопустима, ако в нея не участва някой от тях. Абсолютна положителна процесуална предпоставка е предявяването на иска срещу всички другари, чието участие в процеса е задължително и за спазване на това изискване съдът следи служебно. Постановеното решение без участието на задължителен необходим другар по делото е недопустимо и като такова би подлежало на обезсилване от по-горна инстанция. В случаят съдът освен, че е дал указания на жалбоподателката-въззивник да представи в 6-месечен срок удостоверение за наследниците на М. С. Д./Д./, също така е изискал служебно данни за правоприемниците на починалата страна и предвид липсата на такива и бездействието на жалбоподателката в установения срок, правилно е прекратил производството по делото на основание чл. 183, ал. 2 ГПК/отм./.
Предвид изложеното, подадената частна жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О п р е д е л и :
ПОТВЪРЖДАВА определението от 23.02.2016 г., постановено по в. гр.д. № 9115/2010 г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV “Д” въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: