3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№387
гр. София, 02.08.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юли през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 2863 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 396, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Б. М. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. И. И., против определение № 1620 от 11 май 2016 г., постановено по гр.д. № 1795/2016 г. на апелативния съд в [населено място], с което е оставена без уважение молба по чл. 389 ГПК за допускане на обезпечение на предявения от М. срещу И. Г. Ж. от [населено място] иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за присъждане на сумата от 249750 евро неустойка по т. 6 и т. 13 от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 6 декември 2006 г., чрез спиране на принудителното изпълнение по изп.д. № 711/2015 г. по описа на частния съдебен изпълнител А. П., рег. № 849, и чрез налагане на възбрани върху недвижими имоти, собственост на Ж..
В жалбата се излагат оплаквания за немотивираност на обжалваното определение, като се твърди, че съдът само формално се е позовал на разпоредбите на чл. 391, ал. 1 и чл. 389 ГПК, за да отхвърли молбата за исканото обезпечение. Наличието на обезпечителна нужда се обосновава с необходимостта да бъде наложена възбрана върху имуществото на ответницата, за да се гарантира възможността за удовлетворяване на претендираното от М. в исковото производство парично вземане. Излагат се съображения и по съществото на спора.
В определението на апелативния съд е прието, че не са налице предпоставките на чл. 391, ал. 1, вр. чл. 389 ГПК за допускане на исканото от ищцата обезпечение. Поисканата обезпечителна мярка спиране на принудителното изпълнение по образувано и висящо срещу ищцата изпълнително дело съдът е намерил за несъответна на обезпечителната й нужда, тъй като тази мярка не би обезпечила реализацията на правата на ищцата, предявени с процесния иск с правно основание чл. 92 ЗЗД в случай на уважаването му. Освен това, молителката е поискала допускане на обезпечението при условията на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК – въз основа на писмени доказателства, а съгласно чл. 390, ал. 4 ГПК спиране на изпълнението се допуска само срещу представяне на гаранция, каквато молителката не е представила.
Частната жалба е неоснователна.
Уреденото в ГПК обезпечително производство предвижда право за страната в съдопроизводството във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивна инстанция да поиска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска, когато без налагане на обезпечението за ищеца ще е невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. Наличието на обезпечителна нужда при допустим иск не води самостоятелно до допускането на съответното обезпечаване, а законът в чл. 391, ал. 1 ГПК изисква освен това молителят да е представил убедителни писмени доказателства в подкрепа на иска си или да е изразена от молителя готовност да се представи гаранция, определена от съда в размер съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД и по правилото на ал. 3 на чл. 391 ГПК. Обезпечаването на иска представлява сериозно ограничаване на правната сфера на ответника, поради което искането трябва да е придружено от данни, сочещи, че правото, претендирано с иска, вероятно съществува, или че отричаното с иска право вероятно не съществува. Ако не разполага с писмени доказателства, подкрепящи основателността на предявения иск, ищецът може вместо това да изрази готовност да представи гаранция, определяема от съда съгласно чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК. Най-после, дори и в случаите на представени убедителни писмени доказателства, на съда е дадено правото въз основа на преценка на данните по делото (ако представените документи не създават у съда убеждение за вероятната основателност на иска) да задължи ищеца и в този случай да представи парична или имотна гаранция.
В разглеждания случай твърдението за обезпечителна нужда не се съчетава с представени убедителни данни, че претендираното право вероятно съществува. С решение № 1227 от 9 февруари 2016 г., постановено по гр.д. № 1377/2013 г. Софийският градски съд е отхвърлил предявения от М. срещу Ж. иск за вземане за неустойка от сключен между страните предварителен договор. Във въззивното производството за проверка правилността на това решение, ищцата е поискала допускането на обезпечение. В този етап от производството, при наличие на отхвърлително решение на първата инстанция, са налице данни за вероятна неоснователност на предявения иск, а не за противното. Като доказателство за обратния извод не могат да се ценят представените с молбата за допускане на обезпечението от въззивния съд документи по предходен спор между страните (изпълнителен лист по гр.д. № 4012/2011 г., САС, решение № 1296 по гр.д. 1804/2009 г., САС, разпореждане по гр.д. № 4012/2011 г., САС, определение по гр.д. № 3134/2007 г., СГС, обезпечителна заповед по гр.д. № 3641/2007 г., СГС, две платежни нареждания от 2009 г. и 2010 г. за платени държавни такси и удостоверение от САС за постъпване на сумата, определение и разпореждане по ч.гр.д. № 1487/2010 г., САС, определение на ВКС по ч.т.д. № 176/2011 г., ІІ т.о., за отмяна на определението на САС по ч.гр.д. № 1487/2010 г., молба до ВКС по т.д. № 3135/2013 г.), доколкото те се представят с оглед твърденията на молителката за допуснати нарушения на закона при предходния спор, по който е образувано изпълнителното производство, чието спиране се иска в настоящото производство. Тъй като убедителни писмени доказателства за вероятната основателност на иска не се представят с втората по ред пред въззивния съд молба за допускане на обезпечение чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело и налагане на възбрана върху недвижимо имущество на ответницата, а изрично в молбата си пред въззивния съд (стр. 75 от делото на въззивния съд) ищцата иска прилагането на мярката безусловно – без да й се вменява задължение от съда за евентуална гаранция, то твърдението за наличие на обезпечителна нужда не е било надлежно подкрепено и искането правилно е било преценено от въззивния съд като неоснователно.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1620 от 11 май 2016 г., постановено по гр.д. № 1795/2016 г. на апелативния съд в [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: