О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 426
[населено място], 10.08.2016година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 08 август през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №1640 по описа за 2016 и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от пълномощника на Ц. А. Г. срещу определение №101 от 31.03.2016 по т. дело №3370/2015г. на ВКС, ТК, Първо т.о., с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна по реда на глава 24 от ГПК на определение от 06.08.2013 г. по ч.гр.д. № 1297/2013 на ОС-Варна, с което съдът се е произнесъл по частна жалба на същия жалбоподател срещу първоинстанционното определение на В. по ч.гр.д. № 5941/2013 г., с което е постановен отказ от спиране на принудително изпълнение на заповед за изпълнение на основание чл.420 ГПК.
В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба [фирма]-София не изразява становище в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС , І т.о. приема, че подадената молба за отмяна при предпоставките и по реда на чл.303 и следващите ГПК/ глава 24/ на влязло в сила определение , с което е потвърден постановен отказ от спиране на принудително изпълнение на заповед за изпълнение на основание чл.420 ГПК недопустима, тъй като с този съдебен акт не се разрешава по същество със сила на пресъдено нещо спор между страните .
Настоящият съдебен състав споделя горните изводи по следните съображения:
Процесуалноправният институт на отмяната на влезли в сила съдебни решения , както по отменения, така и по сега действащия ГПК е извънреден способ за защита срещу правните последици на едно незаконосъобразно съдебно решение, с което се създава положение на непререшаемост по същество на съдебния спор основано на силата на пресъдено нещо като последица от влизането в сила на акта.Това следва от задължителните разяснения в задължителната практика на ВКС-т.2 от ППВС №2/1977 г.. Определение на съд, с което е потвърден постановен отказ от спиране на принудително изпълнение на заповед за изпълнение на основание чл.420 ГПК е недопустима, тъй като с този съдебен акт не се разрешава по същество със сила на пресъдено нещо спор между страните
Ето защо обжалваното определение, с което молбата за отмяна е оставена без разглеждане е законосъобразно и следва да се потвърди.
Водим от изложеното , Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №101 от 31.03.2016 по т. дело №3370/2015г. на ВКС, ТК, Първо т.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.