О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
София, 04.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 3637 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частната жалба на Г. Б. Д. от [населено място], представлявана от адв. С. А., против определение № 148 от 7 юни 2016 г., постановено по гр.д. № 2274/2016 г. по описа на I г.о., ВКС, с което е оставена без разглеждане подадената от Д. молба за отмяна на решение № 7518 от 31 юли 2014 г., постановено по гр.д. № 41126/2013 г. по описа на районния съд в гр. София.
В жалбата се оспорва изводът на състава на касационния съд, че подадената молба за отмяна е просрочена. Твърди се, че за решението молителката е узнала от получена покана за доброволно изпълнение и запор на банкова сметка за събирането на присъденото с това решение парично вземане на 27 януари 2015 г., а не както е приел ВКС – на 30 септември 2014 г., която е датата на влизане на решението в сила. Изразява се несъгласие със заключението на съда, че молителката е узнала за съдебния акт от връчването на съобщение за изготвянето му на назначения й процесуален представител, като в тази връзка се посочва, че молителка не е била призовавана за открито съдебно заседание по делото и не е установила контакт с назначения й адвокат.
В отговор на частната жалба ответната страна С. б. за п. л. и р. [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор В. В., чрез юрк. М. Н., заявява становище за нейната неоснователност.
С обжалваното определение е прието, че подадената от Д. молба за отмяна е просрочена и по двете поддържани в нея основания за отмяна, тъй като към момента на подаването й са изминали повече от три месеца, считано от деня на узнаването на решението. По първото поддържано отменително основание по чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК тримесечният преклузивен срок се брои от деня на влизането в сила на решението, чиято отмяна се иска – 30 септември 2014 г., тъй като съобщение за постановяването на същото е било връчено на назначения в хода на производството процесуален представител на Д. По отношение на поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и заявените в тази връзка твърдения на молителката, че не е подписала представената по делото декларация за информирано съгласие, се посочва, че това обстоятелство, доколкото е съществувало, е било налице при разглеждането на делото, тъй като препис от исковата молба и от декларацията са били връчени на молителката и тя е узнала за тях именно в този момент, поради което началото на срока за подаване на молба за отмяна също се изчислява от влизането на решението в сила. По останалите доводи на страната (че страда от заболявания, които й дават право на безплатен престой в болницата), е прието, че ответницата е могла да ги изтъкне като защитна теза и възражение срещу предявения иск, поради което не се касае за процесуално нарушение на съда при събиране и обсъждане на доказателствата по делото, а до последица от избрания от страната начин на защита, при което основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не намира приложение.
Частната жалба е неоснователна.
Правото на страната, засегната от силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение, да иска отмяната му, се упражнява при изчерпателно изброените предпоставки на чл. 303, ал.1, т. 1 – 5 ГПК и в сроковете по чл. 305 ГПК. В производството, развило се пред първо гражданско отделение на ВКС, молителката е навела основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК като е обосновала същото с доводи, че след назначаването на поискания от нея служебен адвокат, не е била призовавана за открито заседание и не й е съобщено постановеното по делото съдебно решение. Наред с това е поддържано и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК като е посочено, че е налице ново обстоятелство или ново писмено доказателство по делото – писмена декларация за информирано съгласие, за която се твърди, че е неистинска. От данните по делото се установява, че подадената от С. б. за р. [фирма] искова молба е била връчена на ответницата Д. ведно с приложенията към нея, сред които и сочената декларация за информирано съгласие. В отговор на исковата молба ответницата е депозирала писмено изявление, с което е пожелала предоставянето на правна помощ и е попълнила необходимата за това декларация по чл. 83 ГПК. От тези данни не може да се направи извод, че молителката не е знаела още към този момент или не е могла да узнае за наличието на оспорваната декларация за информирано съгласие. Настоящият съдебен състав намира, че изложените в обжалваното определение съображения за момента, от който трябва да се брои срока по чл. 305 ГПК при изложените обстоятелства, са правилни. Към тях следва да се добави и това, че молителката сама е поискала назначаването на правна помощ по делото и е знаела за неговата висящност. В рамките на дължимата от страната по делото грижа е било, бидейки конституирана като ответник в производството, да се осведоми за това дали молбата за правна помощ е уважена, кой е назначеният по делото адвокат и как да установи връзка с него, както и за хода на производството. В тази връзка съдът не приема поддържаните от жалбоподателката доводи, че не се касае за проява на небрежност по делото. Цел на установените в процесуалния закон срокове, включително и тези по чл. 305 ГПК, е да дисциплинират страните, да осигурят бързина и ефикасност на правораздавателната дейност, както и стабилитет на съдебните актове, с които се преустановява правният спор между страните. В настоящия случай да се приеме, че молителката е узнала за съдебното решение, чиято отмяна претендира, едва с връчването на покана за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител, предполага изтичането на срока да се постави в зависимост от активността на страната, а следователно от нейната собствена воля и положена грижа, като по този начин се заобиколи законово определения срок, установен в разпоредбата на чл. 305 ГПК.
При тези съображения касационният съд намира, че определението, с което молбата за отмяна на Г. Б. Д. е оставена без разглеждане, като подадена след изтичането на установения в разпоредбите на чл. 305, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК тримесечен срок, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 148 от 7 юни 2016 г., постановено по гр.д. № 2274/2016 г. на ВКС, I г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на Г. Б. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 7518 от 31 юли 2014 г., постановено по гр.д. № 41126/2013 г. по описа на Софийския районен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: