О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 498
гр. София,14.10.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№1655 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу разпореждане №726 от 20.04.2016 г. по ч.гр.д.№604/2015 г. на АС Пловдив, с което е върната частната касационна жалба на [фирма] срещу определение №590 от 03.11.2015 г. по ч.гр.д.№604/2015 г. на АС Пловдив.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на разпореждането, като иска отмяната му. Навеждат се доводи, че макар предявената част на всеки от обективно съединените искове е с размер под 20 000 лв., цялостната претенция по всеки един от исковете е над посочената сума, който факт следва да се съобрази в случая.
Ответникът по жалбата – [община] заявява становище за неоснователността й.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното разпореждане, АС Пловдив е приел, че се е произнесъл по търговско дело с цена на всеки един от обективно съединените искове под 10 000 лв., следователно намира приложение разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК /ред. ДВ, бр.100/21.12.2010 г./, поради и което на касационен контрол не подлежи и определението, с което е потвърдено разпореждане за връщане на касационна жалба, подадена против решението на въззивната инстанция.
Разпореждането е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК /ред. ДВ, бр.50/2015 г./, определенията постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд. За определенията от тази категория законът, след изменението му с ДВ бр.50/2015 г., не предвижда възможност за касационно обжалване, поради и което определение №590 от 03.11.2015 г., с което апелативният съд е потвърдил разпореждане на окръжния съд за връщане на касационна жалба, подадена против решението му като въззивна инстанция, не подлежи на касационен контрол.
Дори и да се застъпи обратното становище, в случая са предявени искове за вземания, произтичащи от сключени между страните абсолютни търговски сделки по смисъла на чл.286, ал.2, вр. чл.1, ал.1, т.5, пр.3 от ТЗ. Това обстоятелство обуславя търговския характер на делото, а тъй като размерът на цената на всеки от предявените частични искове е под 10 000 лв. /размерът на цената на частичен иск е цената на съдебно предявеното вземане, като твърдяният общ размер на претенцията е без значение за определяне размерът на цената на иска/, на основание чл.274, ал.4, вр.чл.280, ал.2 от ГПК /ред. ДВ, бр.100/2010 г./, определение №590 от 03.11.2015 г. по ч.гр.д.№604/2015 г. на АС Пловдив не подлежи на касационен контрол.
По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, с оглед което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №726 от 20.04.2016 г. по ч.гр.д.№604/2015 г. на АС Пловдив.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.