Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
4158_16_opr_chj_274(2)&22@250gpc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
София, 28.10.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 4158 /2016 г.:
Производство по чл.274,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. К. Г. с вх. № 7195 от 17.05.2016 г. (по разпореждане № 782 от 3.10.2016 г. на председател на ІІ г.о. на ВКС) срещу определение от 14.04.2016 г. по ч.гр.д. № 4062 /2015 г. на Софийски апелативен съд, г.о., с което е оставена без уважение молбата на Г. Г. за отвод на съдебния състав, като неоснователна и е оставена без уважение молбата на Г. Г. за допълване на определение от 14.10.2015 г. по делото, като неоснователна.
По първата молба въззивният съд е приел, че не е налице никое от посочените в чл.22,ал.1 ГПК основания за отвод. По втората молба въззивният съд е приел, че с определението от 14.10.2015 г. въззивният съд се е произнесъл по допустимостта на обжалваните определения на окръжния съд за назначаване на особен представител на основание чл.47,ал.6 ГПК и за определяне на възнаграждението му, като е оставил частната жалба на Г. Г. без разглеждане. Това определение е преграждащо и съдът е указал на Г. Г., че може да го обжалва пред Върховния касационен съд. Не са налице основанията по чл.250 ГПК за допълване на определението, поради което молбата за допълване следва да бъде оставена без уважение.
Частният жалбоподател твърди, че въззивният съд е следвало да се отведе, тъй като не е безпристрастен съгласно предвиденото в чл.22,ал.1,т.6 ГПК и че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като съдът е основал определението, чието допълване частният жалбоподател иска, на нормата на чл.274,ал.1 ГПК, поради което искането за допълването му, чрез разглеждането му на основание чл.274,ал.2 ГПК е основателно и следва да бъде уважено.
Настоящият състав намира следното:
Определението, с което съдът е отказал да се отведе от разглеждането на делото, не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не попада в предвидените в чл.274,ал.1 ГПК две категории определения – не е преграждащо и в закона не е предвидено изрично, че подлежи на самостоятелно обжалване. Но в случая следва да бъде извършена проверка на неговата законосъобразност като част от проверката на законосъобразността на определението по чл.250 ГПК, което подлежи на обжалване.
Настоящият състав не установи наличието по делото на факти и данни, които да пораждат основателно съмнение в безпристрастността на съдебния състав на въззивния съд. Не се твърди и не се установява и някое от останалите основания, визирани в хипотезисите на чл.22,ал.1,т.1 – т.5 ГПК. Поради което следва да се приеме, че съдът не е имал основание да се отстрани от разглеждане на делото (от разглеждане на искането на Г. Г. по чл.250 ГПК).
Искането на Г. Г. за допълване на определението на въззивния съд от 14.10.2015 г. е с посочено правно основание чл.250 ГПК. То е допустимо, тъй като е подадено на 15.12.2015 г. – в едномесечен срок от съобщаване на определението на Г. Г. на 16.11.2015 г.
То е неоснователно, защото по реда на чл.250 ГПК не може да се иска от съда да да разгледа по същество частна жалба, която вече е оставил без разглеждане (по същество) като недопустима Постановяването на допълнително определение предпоставя такава непълнота на определението, която може да се отстрани без да се променя постановеното определение. Случаят не е такъв.
Поради изложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Разноски не се претендират и не следва да бъдат присъждани.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.04.2016 г. по ч.гр.д. № 4062 /2015 г. на Софийски апелативен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.