1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
гр.София, 28.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и шести октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 4425/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е частна жалба на държавата Република България, представлявана от пълномощник на министъра на финансите, срещу определение на Върховен касационен съд, ІІ г.о., № 101 от 14.06.2016 г. по гр.д.№ 1696/ 2016 г., с което е оставена без разглеждане молбата на същата страна за отмяна на влязло в сила решение на Шуменски районен съд № 1656/ 13.10.2015 г. по гр.д.№ 1934/ 2015 г. С това решение е обявен за окончателен предварителен договор от 07.05.2015 г., с който Х. Р. С. продава на П. Ж. Д. лек автомобил Ш. Н. с рег. [рег.номер на МПС] за сумата 2 000 лв.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като в него е разгледана единствено хипотезата на недопустимост на молбата за отмяна при условията на чл.303 ГПК, докато същата е подадена и на основание чл.304 ГПК. По тази разпоредба молбата е допустима, тъй като същият автомобил, който въз основа на влязлото в сила решение по гр.д.№ 1934/ 2015 на Шуменски районен съд придобива в собственост П. Ж. Д., е отнет в полза на държавата по силата на определение № 15/ 03.08.2015 г. по НОХД № 339/ 2045 г. на Шуменски окръжен съд. Налице е колизия между двата съдебни акта досежно собствеността върху автомобила, а доколкото държавата е била лишена от възможността да защити правата си по гр.д.№ 1934/ 2015 г. на Шуменски районен съд, то тя е легитимирана да иска отмяна на постановеното по това дело решение съгласно чл.304 ГПК. Поради това моли определението, с което подадената молба е оставена без разглеждане, да бъде отменено.
Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Гр.д.№ 1934/ 2015 г. е образувано пред Шуменски районен съд по искова молба, подадена от П. Ж. Д. против Х. Р. С., предявен е иск за обявяване на окончателен на предварителен договор, по силата на който ответникът се задължил да продаде на ищцата лек автомобил Ш. Н. с рег. [рег.номер на МПС] за сумата 2 000 лв. С решението, чиято отмяна се претендира, искът е уважен. Д. не е била конституирана като страна по делото и не е уведомявана за извършените от съда процесуални действия и за постановения акт. Тя се легитимира като собственик на същия автомобил въз основа на окончателно определение № 15/ 03.08.2015 г. по НОХД № 339/ 2045 г. на Шуменски окръжен съд, с което моторното превозно средство е отнето в полза на държавата. Тази легитимация обаче е материалноправна и не обосновава възникване на процесуално право да се иска отмяна на решението, с което предварителният договор е обявен за окончателен.
Отмяна на влязло в сила решение може да иска само страна по делото (при условията по чл.303 ГПК) или лице, за което решението има сила, макар то да не е било конституирано като страна (чл.304 ГПК). Частният жалбоподател не твърди, че е бил страна по гр.д.№ 1934/ 2015 г., поради което не е легитимиран да подаде молба за отмяна на влязлото в сила решение по това дело при условията на чл.303 ГПК. В частната си жалба той и не поддържа първоначално заявените твърдения за наличие на основания за отмяна по смисъла на чл.303 ал.1 т.4 и т.5 ГПК, а единствено претендира за наличие на основание за отмяна по чл.304 ГПК. Доводите му обаче са неоснователни, тъй като решението по гр.д.№ 1934/ 2015 г. на Шуменски районен съд няма сила за държавата. Субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение са очертани в чл.298 ГПК и те обхващат страните по делото, техните правоприемници, а решението важи за всички лица единствено, когато е постановено по иск за гражданско състояние. Д. не е сред кръга лица, за които решението по гр.д.№ 1934/ 2015 г. на Шуменски районен съд има сила, поради което не е легитимирана да иска отмяната му. Спорът за собствеността върху автомобила следва да бъде разрешен по общите правила на гражданското право, уреждащи конкуренцията при придобиване на право на собственост върху вещи.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІІ г.о., № 101 от 14.06.2016 г. по гр.д.№ 1696/ 2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: