О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
гр. София,01.11.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Галина Иванова ч.т.д. 853 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Г. М. В. срещу определение № 150 от 18.03.2016 г. на Върховния касационен съд, ІІ ТО, по ч.т.д. № 294/16 г., с което е оставена без разглеждане частната жалба на Г. М. В., в качеството му на едноличен търговец „Г. В.“ срещу определение № 2424/ 11.09.2015 г. по ч.гр.д. 1961/13 г., Софийски апелативен съд, 1 състав в частта, с която е отказано да се освободи внесена парична гаранция, след отмяна на допуснато с определение № 1161 от 22.05.2013 г. Софийски апелативен съд, 1 състав обезпечение на иска, предявен от [фирма] срещу [фирма] чрез налагане на запор върху 103 970 броя поименни акции от [фирма], едноличен собственик на капитала на [фирма] като всяка акция е с номинална стойност 1 лв до размера от 293 845 щ.д. и е отхвърлена молбата за освобождаване на парична гаранция в размер на 20 000 лв.
Частният жалбоподател чрез пълномощника си адв. П. М., излага съображения, че мотивите на Върховния касационен съд, ІІ ТО по ч.т.д. № 294/16 г. не кореспондирали с казуса по делото. Определението на Софийски апелативен съд според жалбоподателя попадало в актовете, подлежащи на обжалване пред Върховния касационен съд на Р България.
Подробно описва, че Софийски апелативен съд е допуснал налагането на обезпечителна мярка чрез запор на акции на [фирма], издава обезпечителна заповед и определя парична гаранция в размер на 20 000 лв, която ищецът заплаща по сметка на САС. Заплащането е необходимо условие за издаване на обезпечителната заповед и част от фактическия състав на обезпечението. В хода на изпълнителното производство било установено, че [фирма] е прехвърлило акциите, които притежава от капитала на [фирма] на трето дружество преди налагането на запора, поради което било и невъзможно да се осъществи обезпечителната мярка при така издадената обезпечителна заповед. Поради обективна невъзможност да се реализира ефективно обезпечителната мярка молителят подал молба с искане да бъде отменена. Според частния жалбоподател Софийски апелативен съд е действал като първоинстанционен съд, а не като въззивен съд, а това не било съобразено в обжалваното определение. Неправилно бил се произнесъл Върховният касационен съд по ч.гр.д. 294/16 г. , че актът, с който съдът се произнася по искане за освобождаване на гаранция по чл. 403, ал. 2 от ГПК не подлежи на обжалване, тъй като не попада в хипотезата на чл. 274 от ГПК. Поддържа, че фактическата обстановка по делото е съвсем различна. Счита, че освобождаването на гаранцията в конкретния случай е различен от предвидения в чл. 403, ал. 2 и 3 от ГПК ред. Счита, че е налице органична връзка между наложената гаранция и обезпечителната мярка. Излага подробни съображения.
Моли, да се приеме, че внесената парична гаранция е на основание допуснатото обезпечение с определение от 22.05.2013 г. на САС, 1 състав и внесена на основание чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Върховният касационен съд, Второ търговско отделение в посочения състав като взе предвид изложеното в частната жалба намира следното:
Частната жалба е подадена на 04.04.2016 г. и е в определения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок от връчване на съобщение на частния жалбоподател на 28.03.2016 г. Същата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на обжалване, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.
С обжалваното определение, Върховният касационен съд, Второ отделение се е произнесъл по частната жалба на Г. В. срещу определение № 2424 от 11.09.2015 г. по ч.гр.д. 1961/2013 г., Софийски апелативен съд, с което е отказано да се освободи внесена парична гаранция. С обжалваното определение Върховният касационен съд е преценил, че Софийски апелативен съд е отменил на основание чл. 402, ал. 2 ГПК определението, с което е допуснато обезпечение на иска чрез налагане запор върху посочените акции на [фирма], едноличен собственик на капитала на [фирма], въззивният съд е отхвърлил молбата на ищеца за освобождаване на внесената гаранция. При възприемане на тези данни по делото Върховният касационен съд е преценил, че частната жалба е недопустима като се е позовал на т. 3 от Тълкувателно решение 6/23.10.2015 г. по тълк.д. 6/2014 г. на ВКС, ОСГТК. Върховният касационен съд в обжалваното определение е приложил разясненията в посоченото тълкувателно решение като е приел, че актът, с който съдът се произнася по искане за освобождаване на гаранцията по чл. 403, ал.2 от ГПК, съответно чл. 282, ал. 4 от ГПК като се уважава или оставя без уважение искане за освобождаване, не подлежи на обжалване доколкото не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 2 от ГПК: не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито законодателят изрично е предвидил неговото обжалване. Постановено е, че с този акт не се решава спор по същество и не се слага край на делото, поради което молителят може да иска неговото изменение от съда, който го е постановил, вследствие на грешка, пропуск, както и при изменение на обстоятелствата, което следва от разпоредбата на чл. 253 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че постановеното от Софийски апелативен съд определение за отмяна на определение за допускане на обезпечение на иска, на основание чл. 402, ал. 2 от ГПК и отхвърляне на искането за освобождаване на внесената парична гаранция, не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Възможност за обжалване на определението на Софийски апелативен съд не е предвидена от законодателя в чл. 274, ал. 2 от ГПК. Определението за освобождаване на внесената парична гаранция не подлежи на самостоятелно обжалване. Връзката между определението за допускане на обезпечение и внесената парична гаранция от молителя като условие за налагане на допуснатите обезпечителни мерки, действително е функционална. Но освобождаването на паричната гаранция се подчинява на правилата, предвидени в чл. 403 от ГПК, доколкото нейното предназначение съгласно легалното определение е да служи като възможност за удовлетворяване на ответника по делото, в случай на прекратяване на производството по делото или отхвърляне на иска, ако от допуснатото обезпечение ответникът е претърпял вреди. Целта на паричната гаранция е да обезпечи обезщетяване на тези евентуално настъпили вреди. Поради това и освобождаването й се извършва само в предвидените в чл. 403 от ГПК предпоставки.
Мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение са изцяло основани на основните правила, разяснени в т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. по тълк.д. 6/2014 г., съгласно които актът на съда по искане за освобождаване на гаранцията по чл. 403, ал. 2 от ГПК не подлежи на обжалване, тъй като не е изрично предвидено в ГПК неговото обжалване и не е налице основанието за разглеждане на такава жалба. Също така този акт на съда по искане за освобождаване на гаранцията по чл. 403, ал. 2 от ГПК не прегражда пътя на защита и не може да бъде обжалван, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Изложените съображения в частната жалба, касаещи произнасянето на Софийски апелативен съд за първи път, не като въззивна инстанция, според частния жалбоподател, не могат да обусловят право на частна жалба срещу определението за оставяне без уважение искането за освобождаване на внесена парична гаранция. Актът на съда по искането за освобождаване на внесената на основание чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК парична гаранция, не подлежи на обжалване, както е посочено и в обжалваното определение съгласно разясненията в цитираното тълкувателно решение. Поради това, че е недопустимо обжалването на определението за отхвърляне на искането за освобождаване на внесената парична гаранция, подробните съображения на частния жалбоподател по приложението на чл. 403 от ГПК не могат да се разглеждат в настоящето производство.
По всички изложени съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия
ОПРЕДЕЛИ
ПОТВЪРЖДАВА определение № 150 от 18.03.2016 г. по ч.т.д. 294/2016 г., Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.