3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 523
гр. София, 07.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи ноември през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 4654 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 396, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Б. М. от [населено място] против определение № 2779 от 5 август 2016 г., постановено по гр.д. № 2131/2016 г. по описа на апелативния съд в гр. София в частта му, с която е допуснато обезпечение на предявен иск под условие срещу внасянето на парична гаранция в размер на 7000 лева по сметка на съда.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение в съответната му част. Сочи се, че по този начин съдът ограничава достъпа на жалбоподателката до правосъдие и до защитата на накърнените й от ответника права, предмет на заявения иск. Изразява се несъгласие с извода на съда, че ответникът би могъл да претърпи вреди от наложеното обезпечение, като се поддържа, че ответникът не би могъл да докаже такива при евентуалното отхвърляне на иска.
С обжалваното определение е прието, че предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд са били предявените от М. против Р. Л. С. от [населено място] осъдителни искове за заплащане на обезщетение за вреди (имуществени и неимуществени) общо с цена 76450 лева, виновно причинени в резултат на противоправното поведение на ответника, изразяващо се в образуването на 21 на брой граждански дела против нея, водени при злоупотреба с процесуални права, вследствие на което в продължителен период ищцата търпяла стрес, безпокойство и пропуснати ползи поради невъзможността да продаде собствените си възбранени по искане на ответника имоти. Предвид приключването на производството пред първата инстанция с отхвърлително решение, което е обжалвано и е предмет на въззивен контрол пред апелативния съд, предявените искове са приети за допустими от въззивния съд, а предвид техния размер и характера им на осъдителни е преценено, че е налице обезпечителна нужда, която може да бъде удовлетворена чрез възбрана на един от недвижимите имоти на ответника. Счетено е, че поисканата обезпечителна мярка – възбрана върху недвижим имот, следва да се допусне под условие внасяне на парична гаранция в размери не по-ниски от възприетите за обичайни в практиката на съдилищата от 10 – 15% върху цената на исковете или в размер на 7000 лева, която се явява адекватна за покриване на вредите на ответника от възбраняване на един от собствените му имоти при окончателен неблагоприятен за ищцата изход на процеса.
Частната жалба е неоснователна.
Разпоредбата на чл. 391, ал. 2 ГПК предвижда възможност за съда в обезпечителното производство да задължи ищеца да представи парична или имотна гаранция в определен размер за евентуално претърпяваните от ответника по обезпечението вреди вследствие на допуснатата и наложена от съда обезпечителна мярка, доколкото последната представлява значителна намеса в имуществената сфера на ответника. Анализът на разпоредбите на чл. 391, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и чл. 391, ал. 2 ГПК разкрива, че внасянето на парична или имотна гаранция може да има за цел да бъде и индиция за сериозността на предявения иск, когато за неговата вероятна основателност не са налице достатъчно убедителни писмени доказателства (чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК). В последния случай съдът има не възможността, а задължението да изиска от страната внасянето на гаранция, като по този начин гаранцията замества липсващите доказателства за вероятната основателност на иска или, ако същите са налице, тяхната неубедителност. В настоящия случай въззивният съд е констатирал, че производството по исковете на А. М. е приключило пред първа инстанция с отхвърлянето им, а от друга страна наведените в обстоятелствената част на исковата молба факти се потвърждават от представените доказателства, които свидетелстват за образувани и водени множество съдебни дела между страните за повече от шест години. Касационният съд намира, че посочените данни дават разнопосочни индикации за вероятната основателност на иска, същите не са убедителни по смисъла на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което не могат да обусловят допускането на обезпечение без представянето на гаранция.
С оглед изложеното, като е допуснал обезпечение на предявените от М. искове под условие, а именно след внасянето на парична гаранция в размер на 7000 лева, съдът е постановил определението си в съответствие с процесуалния закон, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2779 от 5 август 2016 г., постановено по гр.д. № 2131/2016 г. по описа на апелативния съд в гр. София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: