2
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 338
София, 06.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова
ч. гр. дело № 4850/ 2016 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 9641/05.10.2016 г. на Т. Н. К., чрез адв. С. С., срещу определение № 238/ 20.09.2016 г. на Върховния касационен съд, III г.о., по т. д. № 60221/2016 г., с което е оставена без разглеждане, като недопустима с оглед цената на иска, касационна жалба срещу решение от 31.03.2016 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 264 /2014 г.
С жалбата се иска отмяна на определението като неправилно. Tвърди се, във връзка с предмета на обжалвания акт, единствено че ограничението по чл. 280, ал. 2 ГПК за цена на иска над 5000 лв. за гражданско дело и над 20000 лв. за търговско дело, не следва да се прилага, тъй като е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Ответникът, М.о. не е изразил писмено становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, като съобрази данните по делото намира частната жалба за допустима – подадена е в срок, от надлежна страна и срещу преграждащ съдебен акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане касационната жалба и прекрати производството по делото, в обжалваното определение съставът на ВКС , III г.о. е приел, че се обжалва решение на въззивен съд, постановено по иск с правно основание чл. 82 вр чл. 79 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договор за изграждане на строителен продукт, по който ищцата, в качеството й на едноличен търговец, и ответникът, са страни . Приел е , че съгласно чл. 286 ТЗ този договор е търговска сделка, делото е търговско по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в приложимата редакция ( ДВ бр. 50 /2015 г.), следователно за допустимостта на решението до касация важи изискването за цена на иска над 20000 лв. Приел е също така, че се претендира парично вземане и за определяне цената на иска, е приложимо правилото на чл. 69, т. 1 ГПК съгласно което тя съвпада с търсената сума , в случая 7230 лв.
Определението е постановено при спазване на процесуалните правила.
Релевантните за случая обстоятелства са следните:
Т. Н. К. е предявила на 06.02.2012 г. пред Великотърновския районен съд осъдителен иск срещу М.о за заплащане на обезщетение поради неизпълнение на сключения на 22.10.1991 г. договор за изграждане на готов строителен продукт, вземането по който й е било цедирано, в качеството й на управител на [фирма] с договор от 04.06.2003 г. Първоначално заявеният размер на иска, надлежно посочен от ищцата в исковата молба, е 2000 лв. С молба от 23.02. 2012 г., по повод изпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовности на исковата молба, ищцата е увеличила размера на иска на 7230 лв.
Съгласно чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за гражданските дела и до 20000 лв. за търговските дела, освен решенията по исковете за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение. Според чл. 286 ал. 1 ТЗ, търговски са сделките , сключени от търговец, които са свързани с упражняването от него занятие, следователно предвид качеството на ищцата като едноличен търговец, в което е сключвала сделката, спорът е за вреди от неизпълнение на търговска сделка и делото е търговско. Цената на иска с предмет парично вземане, каквото е и това за обезщетение за вреди, се определя по правилото на чл. 69, ал. 1 т.1 ГПК, и съвпада с търсената сума. Ищецът е този, който съгласно чл 70 , ал. 1 ГПК следва да посочи цената на иска и посочването е част от редовността на исковата молба съгласно чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК, като за последното съдът следи служебно предвид определянето на подсъдността и държавната такса. Посочената от ищеца, при завеждане на иска, цена остава непроменена до приключване на производството във всички инстанции, включително пред касационната, при проверката по чл. 280, ал. 2 ГПК, освен в хипотезата на изменение на размера на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК, какъвто именно е настоящият случай. Следователно, като подадена срещу решение, постановено по търговско дело с цена на иска до 20000 лв., касационната жалба е недопустима и правилно с обжалваното определение на ВКС е оставена без разглеждане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 238/ 20.09.2016 г. на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение по т. д. № 60221/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: