Определение №30 от 16.1.2017 по ч.пр. дело №5491/5491 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 30

гр.София, 16.01.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
единадесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 5491/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК.
Образувано е частна жалба на Х. Х. Х., действаща лично и със съдействието на майка си Д. М., срещу разпореждане на Кърджалийски окръжен съд № 769 от 05.12.2016 г. по ч.гр.д.№ 154/ 2016 г., с което е върната подадената от същото лице частна касационна жалба срещу постановеното по делото определение № 610/ 27.09.2016 г. С въззивното определение от 27.09.2016 г. е потвърдено определение на Кърджалийски районен съд по гр.д.№ 404/ 2016 г. и по този начин е прекратено производството по молбата, предявена от Х. Х. Х., действаща лично и със съдействието на майка си Д. М., против Х. М. Х., за издаване на основание чл.127а СК на паспорт за пътуване в чужбина и на разрешение за напускане на пределите на Република България и пребиваване извън страната, без съгласието на ответника.
Жалбоподателката претендира отмяна на определението за връщане на частната й касационна жалба като поддържа, че е изпълнила в определения от съда срок указанията за отстраняване на нейните нередовности. Счита, че въззивното определение за прекратяване на производството по делото подлежи на касационно обжалване, тъй като само решенията по чл.127а СК са изключени от обхвата на касационния контрол. Изключението не важи за преграждащите определения.
Ответната страна – Х. М. Х. – не взема становище.
Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима. Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна.
Пред първоинстанционния съд производството е образувано по искова молба на Х. Х. Х., действаща лично и със съдействието на майка си Д. М., с искане за издаване на основание чл.127а СК на паспорт за пътуване в чужбина и на разрешение за напускане на пределите на Република България и пребиваване извън страната, без съгласието на бащата на ищцата Х. М. Х.. С определение от 08.08.2016 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, тъй като счел молбата за недопустима. По частна жалба срещу това определение е образувано ч.гр.д.№ 154/ 2016 г. на Кърджалийски окръжен съд, който с определение № 610/ 27.09.2016 г. потвърдил обжалвания пред него преграждащ първоинстанционен акт. Срещу въззивното определение е подадена частна касационна жалба, която е върната с обжалваното в настоящето производство разпореждане поради това, че определението от 27.09.2016 г. е окончателно и не подлежи на обжалване.
Разпореждането е законосъобразно.
Неоснователно частната жалбоподателка го оспорва с доводи, че е отстранила нередовностите на частната касационна жалба в определения й от съда срок. Тази жалба й е върната не защото е била нередовна и нередовностите не са отстранени, а защото е подадена срещу акт, който не подлежи на касационно обжалване. Поради това съображения във връзка с редовността на жалбата не могат да са релевантни при проверката на правилността на обжалваното разпореждане.
Неоснователни са и доводите, че определението от 27.09.2016 г. не е окончателно. Делото е образувано по молба, която се основава на разпоредбата на чл.127а СК. Съгласно чл.280 ал.2 т.2 ГПК, въззивното решение, с което приключва такова производство, не подлежи на касационно обжалване. А разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК изключва от обхвата на касационния контрол всички въззивни определения, които са постановени в производства, по които решението на въззивния съд не подлежи на касационен контрол. Законът не прави разлика между режима за обжалване на решенията и този за обжалване на определенията. Във всеки случай, когато въззивният съд потвърждава прекратително определение на първата инстанция в производство, по което касационният контрол на решението му е изключен, то този контрол е изключен и по отношение на въззивното определение. Поради това окръжният съд е върнал законосъобразно подадената срещу окончателното му определение частна касационна жалба и разпореждането, с което това е сторено, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Кърджалийски окръжен съд № 769 от 05.12.2016 г. по ч.гр.д.№ 154/ 2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top