Определение №27 от 19.1.2017 по ч.пр. дело №2644/2644 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27

[населено място] , 19,01,2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:EЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.д. № 2644/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на И. Д. Ч., представляван от адв. Д. С. срещу определение № 500 от 14.10.2016 г. по ч.т.д. 1969/2016 г., на Върховния касационен съд, ТК, ІІ т.о.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо търговско отделение за да се произнесе взе предвид следното.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане, подадената от И. Д. Ч. частна жалба срещу постановеното от Софийски апелативен съд определение от 09.05.2016 г. по гр.д. 3576/2013 г., с което е оставена без уважение молбата му за отвод на съдебния състав, тричленният състав на Върховен касационен съд, ТК, е приел, че това определение не подлежи на касационен контрол, тъй като няма характер на преграждащо, нито неговата обжалваемост е предвидена изрично в процесуалния закон.
Частната жалба е неоснователна.
Законосъобразен е направеният от ВКС, ІІ т.о. извод за липса на предпоставки по чл. 274, ал. 1 ГПК, при които е допустимо обжалването на постановените от съда определения. Правилен е и извода, че съгласно чл. 22, ал. 2 ГПК, само съдът, който е сезиран с разглеждането на спора, може да реши да приеме или не направения му отвод. Липсва норма, предвиждаща обжалваемост на акта, с който се произнася в тези случаи сезирания съд. Т.е не е налице хипотеза на предвидена изрична обжалваемост. Този акт не е и от категорията актове, с които се прегражда разглеждането на делото. Следователно, не са налице посочените в чл.274, ал.1 ГПК, предпоставки за осъществяване на инстанционен контрол, поради което и законосъобразна е извършената от ВКС, ІІ т.о. преценка за недопустимост на сезиращата го частна жалба.
Доколкото жалбоподателят, чрез пълномощника си не е въвел конкретни оплаквания, обосновани с неправилно приложение на процесуалния закон, то атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 500 от 14.10.2016 г. на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, постановено по ч.т.д. № 1969/2016 .
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top