– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 75
гр. София 09.02.2017 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 21.09.2016 (двадесет и първи септември две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 3319 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 4567/07.07.2016 година, подадена от М. К., срещу определение № 398/21.06.2016 година, постановено по ч. гр. д. № 323/2016 година по описа на Апелативен съд В..
С обжалваното определение съставът на Апелативен съд Варна е приел, че подадената от К., срещу определение № 1323/25.05.2016 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ХІ-ти състав, постановено по гр. д. № 695/2016 година, частна жалба с вх. №16 499/08.06.2016 година е недопустима, поради което е прекратил образуваното въз основа на нея производство. В частната си жалба М. К. оспорва този извод на въззивния съд като излага съображения за това, че определението на първоинстанционния съд трябва да се определи като преграждащо такова и затова подлежи на обжалване. С оглед на това е направено искане обжалваното въззивно определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на Апелативен съд В. за разглеждане на подадената срещу определение № 1323/25.05.2016 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ХІ-ти състав, постановено по гр. д. № 695/2016 година, частна жалба с вх. №16 499/08.06.2016 година по същество.
М. К. е бил уведомен за обжалваното определение на 28.06.2016 година, а подадената от него частна жалба е с вх. № 4567/07.07.2016 година, като е подадена по пощата на 05.07.2016 година. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Частната жалба е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
М. К. е предявил срещу Е. Ж. К. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който е поискал да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че той и съпругата му М. Я. К. са собственици на описания в исковата молба недвижим имот в съпружеска имуществена общност. Въз основа на този иск е било образувано гр. д. № 695/2016 година по описа на Окръжен съд Варна. Тъй като М. К. и М. Я. К. се намирали във фактическа раздяла последната не е участвала при предявяването на иска. Позовавайки се на това, че се касае до иск за правото на собственост върху недвижим имот съпружеска имуществена общност К. е поискал от първоинстанционния съд М. Я. К. да бъде служебно конституирана като ищец по делото. По това искане първоинстанционният съд се е произнесъл с определение № 1323/25.05.2016 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ХІ-ти състав, постановено по гр. д. № 695/2016 година като го е оставил без уважение. Това определение е било обжалвано от жалбоподателя с частна жалба с вх. №16 499/08.06.2016 година. По повод на тази жалба съставът на Апелативен съд Варна е приел, че определението на първоинстанционния няма преграждащ характер, тъй като М. Я. К. не е страна в производството-искът не е бил предявен от или срещу нея, а същата не участва в производството и като подпомагаща страна. В закона не било предвидена изрична обжалваемост на това определение. Евентуалната допустимост на производството без участието на М. Я. К. като необходим другар на М. К. щяла да бъде предмет на инстанционния контрол на постановеното по делото решение, при който следвало да намери приложение даденото в т. 6 от ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година разрешение. С оглед на това е прието, че подадената от М. К. частна жалба е недопустима.
По силата на с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК на обжалване подлежат онези определения, за които това е предвидено в изрична законова разпоредба. В случая такава не е налице за обжалваното първоинстанционно определение, поради което възможността за обжалването му, а оттам и на допустимостта на подадената от М. К. срещу него частна жалба с вх. №16 499/08.06.2016 година не може да бъде обоснована с разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Възможността за обжалване на първоинстанционното определение не може да бъде обоснована и с разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. По силата на посочената разпоредба на обжалване ще подлежат тези определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото. Определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството са очертани най-общо в т. 5 на ТР № 1/17.07.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2001 година на ОСГК на ВКС. Общото при тях е, че се с тях временно се прегражда хода на производството или същото се прекратява, без да се предостави търсената с иска защита на твърдените от ищеца права. Както е посочено в ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС обжалването на определенията, преграждащи разглеждането на делото, е средство за защита на правото на иск, което би се оказало неосъществимо, ако отказът на съда да предприеме действия за правна защита не би могъл да бъде преодолян. С оглед на това следва да бъде счетено, че преграждащите определения са тези, които препятстват разглеждането на спора по същество и са пречка съдът да се произнесе с решение по съществото на спора. Обжалваното първоинстанционно определение не попада в тази категория. Същото не препятства разглеждането на спора и по нататъшното развитие на производството без участието на М. Я. К., в случай че първоинстанционният съд намери това за възможно. В случай, че съдът вземе такова решение неговата преценка ще бъде проверявана по реда на инстанционния контрол при обжалване на постановеното по спора решение. В другата хипотеза, при която първоинстанционният съд намери, че участието на М. Я. К. в производството е задължително, но не я конституира служебно, той трябва да даде указания на К. за отстраняване на нередовността на иска, изразяваща се в неучастието на необходим другар. Едва ако тези указания не бъдат изпълнени производството по делото може да бъде прекратено по реда на чл. 129 от ГПК. На обжалване обаче в такъв случай ще подлежи определението за прекратяване, каквото в конкретния случай липсва.
С оглед на горното правилно съставът на Апелативен съд Варна е приел, че определение № 1323/25.05.2016 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ХІ-ти състав, постановено по гр. д. № 695/2016 година не подлежи на обжалване и подадената срещу него от М. К. частна жалба с вх. №16 499/08.06.2016 година е недопустима. Обстоятелството, че в първоинстанционното определение е посочено, че подлежи на въззивно обжалване не води до обратния извод тъй като правото на жалба възниква въз основа на законовите разпоредби, а не с оглед указанията на съда. Всичко изложено води до извода, че обжалваното определение на Апелативен съд В. е правилно и като такова трябва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 398/21.06.2016 година, постановено по ч. гр. д. № 323/2016 година по описа на Апелативен съд Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.