– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 79
гр. София 10.02.2017 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 25.01.2017 (двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 5356 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 10 375/25.10.2016 година, подадена от И. И. К., срещу определение № 215/03.10.2016 година, постановено по гр. д. № 397/2016 година по описа на ВКС, ГК, І г. о.
С обжалваното определение съставът на ВКС, ГК, І г. о. е оставил без уважение молбата на И. И. К. с вх. № 3462/31.03.2016 година за предоставяне на правна помощ по подадената от него срещу определение № 30/08.02.2016 година, постановено по гр. д. № 397/2016 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. частна жалба с вх. № 3461/31.03.2016 година, тъй като молителят е разполагал с достатъчно средства за ангажиране на адвокатска защита. И. И. К. оспорва този извод като в частната си жалба твърди, че е незаконосъобразен и е направил искане за отмяна на обжалваното определение като вместо него бъде постановено друго такова, с което молбата му за предоставяне на правна помощ бъде уважена.
Насрещната страна по частната жалба ИК „С. на б. у.” [населено място] е подало отговор с вх. № 12 429/12.12.2016 година, с който е изразила становище, че така подадената жалба е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да бъде потвърдено.
И. И. К. е бил уведомен за обжалваното определение на 18.10.2016 година, а частната му жалба срещу него е с вх. № 10 375/25.10.2016 година. Предвид на това е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Жалбата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
С определение № 30/08.02.2016 година, постановено по гр. д. № 397/2016 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. съдебният състав е оставил без разглеждане подадената от И. И. К. молба с вх. № 1 087 469/12.09.2015 година, поправена с молби вх. № 1 096 832/07.10.2015 година и вх. № 1 128 219/11.12.2015 година, за отмяна на посочените в нея решения на основание чл. 303, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от ГПК, като е прекратил производството по делото по тази молба. Това определение е било обжалвало от К. с частна жалба с вх. № 3461/31.03.2016 година като във връзка с обжалването с молба вх. № 3462/31.03.2016 година същият е поискал да му бъде предоставена правна помощ. Предоставянето на такава му е било отказано, като е прието, че разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
По силата на чл. 23, ал. 2 от ЗПП правна помощ по реда на закона се предоставя, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. За да стигне до извода за това дали страната по гражданско дело разполага или не със средства за заплащане на възнаграждение за адвокат съдът извършва преценка на посочените в чл. 23, ал. 3 от ЗПП обстоятелства. Във връзка с установяването на последните И. И. К. е представил декларация за имотно и гражданско състояние от 09.09.2016 година. От същата е видно, че той получава пенсия за прослужено време и старост в размер на 509.71 лева, а съпругата му получава такава пенсия в размер на 413.00 лева. Наред с това И. И. К. разполага и с банков влог в размер на 3426.17 лева. Същевременно минималния размер на дължимото се за подадената от него частна жалба адвокатско възнаграждение съгласно чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 200.00 лева. При съпоставянето на този размер на възнаграждението с установените парични средства, с които частния жалбоподател разполага, следва извода, че К. разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение по подадената от него частна жалба с вх. № 3461/31.03.2016 година. Предвид на това и при липса на други доказателства, които да обосноват предоставянето на правна помощ не са налице предпоставките по чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от ЗПП за предоставянето на такава на частния жалбоподател, както правилно е прието от състава по гр. д. № 397/2016 година по описа на ВКС, ГК, І г. о.
С оглед на горното не са доказани твърдените в частната жалба на И. И. К. основания за незаконосъобразност на определение № 215/03.10.2016 година, постановено по гр. д. № 397/2016 година по описа на ВКС, ГК, І г. о и същото трябва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 215/03.10.2016 година, постановено по гр. д. № 397/2016 година по описа на ВКС, ГК, І г. о..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.