– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 78
гр. София 10.02.2017 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 25.01.2017 (двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 149 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 11 869/28.11.2016 година, подадена от Н. И. С., срещу определение № 254/16.11.2016 година, постановено по гр. д. № 3976/2016 година по описа на ВКС, ГК, І г. о.
С обжалваното определение съставът ВКС, ГК, І г.о. е оставил без разглеждане подадената от Н. И. С. молба вх. № 7615/27.07.2016 година за отмяна на влязлото в сила решение № 3845/19.07.2016 година на Окръжен съд Благоевград, постановено по в. гр. д. № 391/216 година. В частната си жалба С. излага твърдения, че обжалваното определение е неправилно, като е поискал същото да се отмени и делото да бъде върнато за произнасяне по подадената от нея молба за отмяна.
Ответникът по частната жалба В. И. Ш. не е подал отговор на същата като не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
Н. И. С. е била уведомена за обжалваното определение на 22.11.2016 година, а подадената от нея частната жалба е с вх. № 11 869/28.11.2016 година. С оглед на това е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
За да остави без разглеждане подадената от Н. И. С. молба за отмяна съставът на ВКС, ГК, І г. о. е посочил, че молбата е подадена от легитимирана страна (ответник по делото), срещу влязло в сила съдебно решение и преди изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 2 от ГПК. В нея обаче не се сочели основания за отмяна по смисъла на чл. 393, ал. 1, т. 1-т. 7 от ГПК или чл. 304 от ГПК. Изложени са съображения, че по силата на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение е установяването по надлежния съдебен ред на неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Посочено е, че „надлежният ред” за установяването на неистинност на заключение на вещо лице по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК е или с влязла в сила присъда срещу вещото лице или със съдебно решение по иск с правно основание чл. 124, ал. 4 или ал. 5 от ГПК за установяване на неистинност на документ или за установяване на престъпно обстоятелство в случаите, когато са били налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство или когато извършителят на престъплението е останал неоткрит. Поради това и след като молителката сама твърдяла, че срещу вещото лице няма влязла в сила присъда или решение за установяване на неистинност на неговото заключение, следователно тя не сочела наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. В молбата не се съдържали твърдения и за други основания за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Предвид на това и на основание чл. 306, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 306, ал. 1 от ГПК молбата за отмяна следвало да бъде оставена без разглеждане.
В частната си жалба Н. И. С. е възпроизвела твърденията си по молбата за отмяна. Видно от същите тя оспорва заключението на изслушаната по делото съдебно-графична експертиза с вещо лице В. Д. С.. Твърди, че същото е порочно, тъй като вещото лице не е изследвало оригинала на спорната, между страните в производството, разписка, а ксерокопие от нея. Освен това вземането на сравнителния материал за изследването на подписа й не било извършено по установения за това начин. Това водело до неистинност и до порочност на заключението на вещото лице, а оттам и до порочност на постановените въз основа на това заключение съдебни решения. Тези възражения обаче са такива по отношение на доказателствената стойност на заключението на вещото лице и трябва да бъдат направени при изслушването на същото от съда, който пък да ги прецени и с оглед на тях да приеме или не заключението. Поради това произнасянето по тези оплаквания би означавало да се извърши проверка на правилността на решение № 3845/19.07.2016 година на Окръжен съд Благоевград, постановено по в. гр. д. № 391/216 година. Проверката за валидността, допустимостта или правилността на съдебното решение обаче се извършва по реда на инстанционния контрол, след приключването, на който съдебното решение (без нищожното такова) поражда предвиденото в закона действие и не може да бъде отменяно поради допуснати от съда нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост. Производството по чл. 303 и следващите от ГПК е извънредно такова, за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Същото е допустимо само на изчерпателно посочените в чл. 303 от ГПК основания, сочещи на конкретен порок на решението, поради което приложното му поле не може да бъде разширявано. Видно от основанията за отмяна в това производство съдът не може да извършва проверка за нищожността, допустимостта или правилността на влязлото в сила решение, с изключение на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 307, ал. 4 от ГПК, за която обаче не са изложени твърдения. Съгласно разпоредбата на чл. 297 от ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Наред с това, по силата на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдебното решение установява със сила на присъдено нещо отношенията между страните и техните правоприемници като по силата на чл. 299, ал. 1 и ал. 2 от ГПК разрешеният с него спор не може да бъде пререшаван. Моментът, към който настъпват тези действия на решението е приключването на съдебното дирене в инстанцията по същество. Затова разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК предвижда възможност за отмяна само в случаите когато по надлежния съдебен ред на неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Недопустимо е чрез това основание за отмяна да се извършва повторна преценка на изслушаната експертиза и по този начин, като се изземат правомощията на съда по съществото на спора и по този начин да се постига преразглеждане на решението му, при положение, че то е влязло в законна сила. Затова след като твърденията на Надежда И. С. за наличието на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК се основават на допуснати от вещото лице нарушения, без да се излагат такива за това, че нарушенията са установени по надлежния ред молбата е недопустима.
Освен посоченото по-горе трябва да се има предвид, че в молбата на Н. И. С. не са изложени твърдения, обуславящи съществуването на основания за отмяна на решението на Окръжен съд Благоевград по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1, а също така и по чл. 303, ал. 1, т. 3-т. 7 от ГПК. От горното е видно, че обжалваното определение № 254/16.11.2016 година, постановено по гр. д. № 3976/2016 година по описа на ВКС, ГК, І г. о.е законосъобразно и затова трябва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 254/16.11.2016 година, постановено по гр. д. № 3976/2016 година по описа на ВКС, ГК, І г. о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.