– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 150
гр. София 21.03.2017 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 05.10.2016 (пети октомври две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 2527 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 3627/11.03.2016 година, подадена от Н. Г. Ц. срещу определение № 483/08.02.2016 година на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 2621/2015 година, с което е оставена без уважение молбата му с вх. № 204/07.01.2016 година за изменение на постановеното по делото решение № 2350/20.11.2015 година по реда на чл. 248 от ГПК.
В частната жалба са изложени доводи за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Твърди се, че решение № 2350/30.11.2015 година на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 2621/2015 година дължимите се на Н. Г. Ц. разноски по чл. 78 от ГПК неправилно са определени само съобразно уважената част от въззивната му жалба, а не с оглед уважената част от исковете му по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Направено е искане обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което подадената от Н. Г. Ц. молба по чл. 248 от ГПК да бъде уважена като П. бъде осъдена да му заплати сумата от още 539.69 лева разноски по делото, освен вече присъдените такива от 1082.00 лева.
Насрещната по частната жалба П. не е подала отговор на същата като не е изразила становище по допустимостта и основателността й.
Н. Г. Ц. е бил уведомен за обжалваното определение на 15.02.2016 година, а частната му жалба е с вх. № 3627/11.03.2016 година. Поради това частната жалба е подадена в определения от Софийския апелативен съд едномесечен срок за обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
С решение № 19 400/23.12.2014 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, І-во гражданско отделение, 2-ри състав, постановено по гр. д. № 16 499/2013 година П. е осъдена, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, да заплати на Н. Г. Ц. сумата от 11 000.00 лева обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 3850.00 лева обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумите, считано от 04.06.2013 до окончателното плащане. В тази си част първоинстанционното решение е било обжалвано от П. с искане за намаляване на размера на присъдените обезщетения. Със същото решение предявените от Ц. искове са били отхвърлени за разликата над уважените до пълните претендирани размери от 50 000.00 лева за неимуществените и от 4112.00 лева за имуществените вреди. Н. Г. Ц. е обжалвал първоинстанционното решение в тази му част. По повод на двете въззивни жалби решение № 19 400/23.12.2014 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, І-во гражданско отделение, 2-ри състав, постановено по гр. д. № 16 499/2013 година е било изменено с решение № 2350/30.11.2015 година на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 2621/2015 година като на Н. Г. Ц. са присъдени още 14 000.00 лева обезщетение за неимуществените вреди и още 262.00 лева за имуществените вреди. Наред с това въззивният съд е осъдил П. да заплати на сумата от 1082.00 лева направени по делото разноски за въззивната инстанция, което е част от пълния размер на разноските от 3005.00 лева.
В молбата си по чл. 248 от ГПК Н. Г. Ц. е изложил съображения, че съгласно уважената част от исковете му П. му дължи разноски за въззивното производство в размер на 1621.69 лева, а не в определения от въззивния съд размер от 1082.00 лева. Затова е поискал решение № 2350/30.11.2015 година на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 2621/2015 година да бъде изменено като му бъда присъдени допълнително разноски в размер на 539.69 лева. С обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е оставил молбата без уважение. Посочено е, че общият имуществени интерес по въззивната жалба на Н. Г. Ц. е в размер на 39 262.00 лева, включващ сумата от 39 000.00 лева за неимуществени вреди и сумата от 262.00 лева за имуществени вреди. С решение № 2350/30.11.2015 година на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 2621/2015 година въззивната жалба на Ц. е била уважена за сумата от още 14 000.00 лева обезщетение за неимуществени вреди и сумата от още 262.00 лева обезщетение за имуществени вреди или била присъдена общо сумата от още 14 262.00 лева. При съпоставката между общия обжалваем интерес от 39 262.00 лева и общо уважената част от жалбата в размер на 14 262.00 лева процентното съотношение било 0.36, поради което от направените разноски за въззивната инстанция общо в размер на 3005.00 лева се следвала сумата от 1082.00 лева, в какъвто размер са били присъдените с въззивното решение разноски. Н. Г. Ц. оспорва този извод на състава на Софийския апелативен съд като твърди, че заплатените разноски за адвокатско възнаграждение трябва да се считат като такива не само по повод на защита по подадената от него срещу първоинстанционното решение въззивна жалба, но и като такива за защита срещу подадената от П. срещу същото решение въззивна жалба. Затова размерът на дължимите се разноски трябвало да бъде определен с оглед размера на уважената част от исковете му, а не с оглед на уважения размер на сумите по въззивната му жалба. Наистина в случаите когато и насрещната страна в производството е подала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение освен защита по подадената от самата страна въззивна жалба се осъществява и защита срещу подадената от насрещната страна такава. В случая обаче защитата на Н. Г. Ц. срещу подадената от насрещната страна-П. въззивна жалба се осъществява чрез същите действия и доказателства, чрез които се осъществява защитата и по подадената от него жалба. Затова установяването на неоснователността на подадената от П. въззивна жалба е в пряка връзка и зависимост от доказването на основателността на подадената от Ц. въззивна жалба. Поради това настоящият съдебен състав намира, че размерът на дължимите се по делото разноски за въззивната инстанция следва да се определи с оглед на обжалваната с въззивната жалба на частния жалбоподател част от решение № 19 400/23.12.2014 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, І-во гражданско отделение, 2-ри състав, постановено по гр. д. № 16 499/2013 година и частта, в която въззивната жалба е била уважена.
Предвид на изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото трябва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 483/08.02.2016 година на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 2621/2015 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.