О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 186
гр. София, 29.03.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№19 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ц. А. Г. срещу определение №3503 от 18.10.2016 г. по ч.гр.д.№353/2016 г. на САС, с което е оставена без уважение молбата на Ц. А. Г. за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в поддържане на подадена пред САС частна жалба срещу решение №7266 от 21.01.2015 г. по ч.гр.д.№10608/2015 г. на СГС, по която е образувано производството по ч.гр.д.№353/2016 г. на САС.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на определението като се иска отмяната му.
Ответникът по жалбата – П. АД, не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба като подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт се явява допустима.
За да постанови обжалваното определение съставът на САС е приел, че молителката притежава имущество и доходи, които й позволяват да покрие евентуалния разход за адвокат /в предвиден минимален размер от 100 лв., съгласно Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/, още повече, че в случая частната жалба е била изготвена от адвокат, а е и срещу акт, който не подлежи на обжалване, което с оглед разпоредбата на чл.24, т.1 от ЗПрП е самостоятелно основание за оставяне без уважение на искането.
Определението е правилно.
Решението по реда на чл.435 и сл. от ГПК, с което СГС се е произнесъл по същество по жалбата на Ц. А. Г., не подлежи на обжалване, респективно частната жалба срещу това решение /с оглед която се иска предоставяне на правна помощ/, се явява недопустима, в който случай съгласно разпоредбата на чл.24, т.2 от ЗПрП, правна помощ не може да бъде предоставена.
В този смисъл обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №3503 от 18.10.2016 г. по ч.гр.д.№353/2016 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.