О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
Гр. София, 29.03.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 2490/2016 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу Решение № 207 от 6 октомври 2016 г. по т.д.№ 1357/2013 г. на Върховен касационен съд, първо търговско отделение, в ЧАСТТА, в която е оставено без разглеждане искането на жалбоподателя по чл.250 ГПК за допълване на решението от 11 май 2015 г. по същото дело чрез присъждане на законна лихва върху главниците от датата на исковата молба до окончателното им плащане. В частната жалба на ищцовото дружество – касатор се поддържа, че определението е неправилно поради подаването на молбата в срок. Претендира се отмяната му.
Ответниците Е. П. Кипрова, Р. Г. М., С. Л. М., А. В. З., В. В. З., С. С. Х. и В. В. В. изразяват становище, че жалбата е неоснователна.
При преценка на допустимостта й Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение съобрази следното:
2
Частната жалба е подадена в срок по пощата от заинтересована легитимирана страна срещу определение на ВКС от вида на преграждащите развитието на производството по молба за допълване на решение и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество като подлежаща на пряк касационен контрол съгласно нормата на чл. 274 ал.2 изр.2 ГПК.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и данните по делото, намира следното:
В преклузивния срок по чл.250 ал.1 изр.2 ГПК е подадена само една молба за допълване на решението по т.д.№ 1357/2013 г. от 11 май 2015 г. от дружеството – касатор – с вх. № 6591/ 5 юни 2015 г., отнасяща се до липса на произнасяне по претенцията за разноски. Молбата не съдържа искане за допълване на решението с присъждане на законната лихва върху уважената част от исковете. Едва с уточняваща молба от 17 август 2015 г. относно размера на претендираните разноски, подадена в изпълнение на указанията на съда, процесуалният представител на ищцовото дружество-касатор е заявил, че поддържа искане за допълване на решението с присъждане на законната лихва върху главниците от датата на исковата молба до окончателното им плащане.
За да остави без разглеждане молбата за допълване на решение № 42/11 май 2015 г. чрез присъждане на законна лихва, съдебният състав на І търговско отделение на ВКС е приел, че същата е недопустима поради пропускането на преклузивния едномесечен срок по чл.250 ГПК.
Определението е правилно. Едномесечният срок за допълване на решението е изтекъл на 11 юни 2015 г. и подадената на 17 август 2015 г. молба е просрочена. Представената с частната жалба молба от 2015 г. е без дата и входящ номер, поради което не установява твърдението на жалбоподателя за поискано допълване относно неразрешената част от спора до изтичане на срока по чл.250 ГПК.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 207 от 6 октомври 2016 г. на Върховния касационен съд, състав на първо търговско отделение по т.д.№ 1357/2013 г. В ЧАСТТА, в която е оставена без разглеждане молбата на
3
[фирма] за допълване на Решение № 42 от 11 май 2015 г. чрез присъждане на законна лихва върху главниците от датата на исковата молба до окончателното им плащане.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: