Р Е Ш Е Н И Е
№ 90
гр. София, 10.04.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на трети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3982 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Р. Д. против решение № 131/15.06.2016 г., постановено по гр.д.№ 143/2016 г. от състав на Окръжен съд – Габрово.
Ответникът М. на з. оспорва касационната жалба в открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител.
Ответникът Р. – Г. оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Касационното обжалване е допуснато с определение на състава на ВКС. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е относно приложимостта на разпоредбата на чл.333 КТ в случаите, в които се прекратява трудово правоотношение на основание чл.19а ЗАдм. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По отговора на правния въпрос, състава на ВКС приема следното:
Прекратяването на правоотношенията с лицата по чл. 19 ЗА е на основание чл. 19а, ал. 2 ЗА без предизвестие по преценка на органа, който ги назначава, като това основание за освобождаване е специално и преценката не е обвързана с основанията по КТ, а е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. При оспорване на прекратяването на правоотношението на това основание съдебната проверка се изразява само в това дали освободеният служител е назначен на някоя от длъжностите по чл. 19а, ал. 1 ЗА, за която е приложимо основанието по чл. 19а, ал. 2 ЗА и дали той е освободен от оправомощения за това орган. Възможността за прекратяване на трудово правоотношение по целесъобразност, без да се изследват мотивите съществува и в КТ. На основание чл. 328, ал. 2 КТ могат да се прекратят трудовите правоотношения със служителите от ръководството на предприятието при сключване на договор за управление на предприятието по икономическа целесъобразност. В този случай, съдебната практика приема, че не е необходимо заповедта за уволнение да бъде мотивирана чрез посочване на фактическите основания, тъй като те са въпрос на целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол. Поради спецификата на основанието за уволнение, за него не се прилага закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ, която е предвидена за конкретни и изчерпателно посочени в разпоредбата основания за прекратяване на трудовото правоотношение по КТ, сред които не е включено прекратяването на трудовите правоотношения по чл.19а ЗА.
По касационната жалба, състава на ВКС приема следното:
Съдът е приел, че по отношение на предявения иск и преценката на законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение следва да се прилага Закона за администрацията, като съгласно разпоредбата на чл.19а, ал.2 ЗА прекратяването на трудовото правоотношение се извършва от съответния орган, който е горестоящ на работодателя, с когото възниква трудовото правоотношение. Прието е, че когато договорът е с лице по чл.19 ЗА, прекратяването на правоотношението е по чл.19а ЗА и преценката за това, дали да се прекрати трудовото правоотношение, е на органа, който го назначава, като неговата преценка е за целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. В този смисъл съдът е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение е законосъобразно. Изводите на съда са правилни, доколкото по делото е установено, че правоотношението е прекратено от органа, който е назначил ищеца на работа, като проверка относно целесъобразността на това прекратяване е недопустимо да се извърши в рамките на съдебното производство относно обжалването на законосъобразността на прекратяването на правоотношението, по съображенията, изложени в отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване. С оглед същия отговор, служителят, чието трудово правоотношение е възникнало на основание разпоредбите на ЗАдм, не се ползува със закрилата по чл.333 КТ, поради което решението на въззивният съд е правилно и следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба Министерство на здравеопазването следва да се присъдят направените за това производство съдебни разноски в размер на 50 лева, определен на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.23, т.1 пр.първо НЗПП.
Водим от горното, състава на ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 131/15.06.2016 г., постановено по гр.д.№ 143/2016 г. от състав на Окръжен съд – Габрово.
ОСЪЖДА В. Р. Д. от [населено място], [улица] да заплати на М. на з. сумата 50 /петдесет/ лева, на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.23, т.1 пр.първо НЗПП.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.