2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
София, 17.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 1507 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. М. Т. от [населено място], [община], представлявана от адв. Е. Я., против определение № 28 от 3 февруари 2017 г., постановено по гр.д. № 4675 по описа за 2016 г. на Върховния касационен съд, III г.о., с което не е допусната до разглеждане подадената от Т. молба за отмяна на влязло в сила решение № 1318 от 8 март 2016 г. по гр.д. № 697/2015 г. по описа на окръжния съд в [населено място]. В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е постановено в нарушение на процесуалния закон. Изразява се несъгласие с изводите на съда, че поради липса на изрична разпоредба в Глава ХХІV ГПК, която да предвижда спиране на срока за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение, то установените в чл. 305 ГПК срокове не подлежат на спиране при подаване на молба за правна помощ. Според жалбоподателката отсъствието на изрична уредба обосновава празнота в закона, която следва да бъде попълнена чрез прилагане по аналогия на разпоредбите на чл. 259, ал. 2 – 4 и чл. 283, чл. 287, ал. 1 ГПК. Сочи се и че както във въззивното, така и в касационното производство е предвидено приложението на института на правната помощ като предпоставка за спиране на преклузивния срок за подаване съответно на въззивна или касационна жалба, като тази уредба произтича от фактическата невъзможност на страната сама и без правна помощ да подаде жалба.
С обжалваното определение състав на трето гражданско отделение на ВКС приема, че подадената от Т. молба за отмяна на влязло в сила решение с оглед поддържаното от нея отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, е постъпила след тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което е процесуално недопустима. Установено е от приложеното въззивно гр.д. № 697/2015 г. на окръжния съд в [населено място], че молителката е участвала като ответник във въззивното производство, приключило с решение № 1318 от 8 март 2016 г., постановено по същото дело, което като необжалваемо е влязло в сила на същата дата. Прието е, че в случая Т. е била редовно призована за съдебно заседание от 8 декември 2016 г., в което са приключили устните състезания по делото, поради което началният момент, в който молителката е могла да узнае решението на окръжния съд, при полагане грижата на заинтересованата страна в процеса, е обявяване на решението, а именно 8 март 2016 г. За неоснователни са счетени доводите на молителката, че молбата за отмяна е подадена в срок, тъй като същият е бил спрян поради подадено искане за назначаване на правна помощ – първо пред районният съд в [населено място], който е оставил същата без уважение, а впоследствие и с писмо до Националното бюро за правна помощ, който е уважил искането на Т.. Изложени са съображения, че сроковете по чл. 305 ГПК са преклузивни и не подлежат на спиране поради липса на изрична уредба за това в Глава ХХІV ГПК.
Частната жалба е неоснователна.
Производството по чл. 303 и сл. ГПК е извънреден способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение, и се дължи на причини, изчерпателно изброени в чл. 303 ГПК. Предмет на отменителното производство са актове на съдилищата, които се ползват със сила на пресъдено нещо относно установеното с тях субективно материално право или правоотношение, от което произтича непререшаемостта на правния спор относно съществуването и упражняването на това право. Като е уредил изключение от стабилността на актовете, които се ползват със сила на пресъдено нещо, законодателят е регламентирал материята на отмяната по императивен и изчерпателен начин, и не е допуснал празнота в уредбата, обосноваваща необходимост от правоприлагане по аналогия. Установените в чл. 305 ГПК преклузивни срокове не могат да бъдат спирани при подадено искане за правна помощ още и предвид правната сигурност – за разлика от въззивното и касационното обжалване, правният спор между страните в производството по отмяна вече е разрешен по окончателен начин, а молбата за отмяна е насочена към възобновяване на производството при постановен неизменим и необжалваем съдебен акт, което поставя под заплаха силата на пресъдено нещо и последиците от стабилитета на съдебния акт. Ето защо не може да се възприеме изводът, че пропускът на законодателя да предвиди приложимост на разпоредбата на чл. 259, ал. 2 ГПК в материята на отменителното производство, както е сторил това в уредбата на касационното обжалване (чл. 283 ГПК), е случаен. При липса на изрично препращане или регламентация на спирането и прекъсването на сроковете в производството за отмяна и предвид преклузивния им характер следва да се приеме, че същите не могат да се спират или прекъсват. В конкретния случай, молбата за отмяна е подадена на 13 юли 2016 г., а решението, чиято отмяна се претендира, е постановено на 8 март 2016 г., което като необжалваемо е узнато на същата дата от молителката. При тези съображения съставът на ІІІ г.о. правилно не е допуснал до разглеждане подадената от Т. молба за отмяна на постановеното по гр.д. № 697/2015 г. от окръжния съд в [населено място] съдебно решение, поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 28 от 3 февруари 2017 г., постановено по гр.д. № 4675 по описа за 2016 г. на Върховния касационен съд, III г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: