– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 249
гр. София 23.05.2017 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 05.04.2017 (пети април две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 1145 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 12 172/29.11.2016 година, подадена от М. П. М., срещу разпореждане от 26.10.2016 година на съдията-докладчик по ч. гр. д. № 267/2016 година по описа на Апелативен съд Бургас.
С обжалваното разпореждане съдията-докладчик по ч. гр. д. № 267/2016 година по описа на Апелативен съд Бургас е върнал подадената от М. П. М. срещу определение № 331/29.06.2016 година, постановено по същото дело, частна жалба с вх. № 8776/17.08.2016 година, като е приел, че в определения от съда срок не са отстранени нередовностите на същата. В частната жалба се излагат доводи за това, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не кореспондирало с фактическата обстановка по делото. Направено е искане обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото да бъде върнато състава по ч. гр. д. № 267/2016 година по описа на Апелативен съд Бургас за администриране на частна жалба с вх. № 8776/17.08.2016 година по установения за това ред.
Насрещната страна по частната жалба [община] не е подала отговор, както и не е изразила становище по допустимостта и основателността й.
М. П. М. е бил уведомен за обжалваното разпореждане на 21.11.2016 година, като частната жалба е с вх. № 12 172/29.11.2016 година, но е подадена по пощата на 28.11.2016 година Предвид на това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Частната жалба е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
С частната си жалба с вх. № 8776/17.08.2016 година М. П. М. е обжалвал определение № 331/29.06.2016 година на Апелативен съд Бургас, постановено по ч. гр. д. № 267/2016 година. Със същото е била оставена без уважение частната му жалба с вх. № 1751/03.02.2016 година срещу разпореждане № 6713/14.12.2015 година на Окръжен съд Бургас, постановено по гр. д. № 1050/2013 година, с което е върната подадената от срещу постановеното по същото дело решение № 247/22.06.2015 година въззивна жалба с вх. № 14 352/07.08.2015 година. Наред с това е оставена без уважение частна жалба с вх. № 8747/02.06.2016 година, подадена от М. П. М. срещу разпореждане № 2378/19.04.2016 година на Окръжен съд Бургас, постановено по гр. д. № 1050/2013 година, с което е върната подадената от него срещу постановеното по същото дело разпореждане № 6203/23.11.2013 година за продължаване на срока за внасяне на държавна такса по въззивната жалба, частна жалба с вх. № 22 021/15.12.2015 година.
От горното е видно, че определение № 331/29.06.2016 година на Апелативен съд Бургас, постановено по ч. гр. д. № 267/2016 година е такова по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК поради което подлежи на касационно обжалване пред ВКС ако са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Предвид на това подадената срещу него частна касационна жалба трябва да отговаря на изискванията на чл. 284 от ГПК като първоначалната проверка за това се извършва от въззивния съд. При извършването на тази проверка въззивният съд е констатирал, че подадената от М. П. М. частна касационна жалба не отговаря на изискванията на чл. 284 от ГПК. Затова с разпореждане от 23.08.2016 година е дал на частния жалбоподател едноседмичен срок по чл. 285, ал. 1 от ГПК, в който да представи отделно изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и доказателства към него, заедно с преписи за другите страни, да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 15.00 лева по сметка на ВКС, както и да се представят доказателства за юридическа правоспособност на М. П. М.. Съобщението за това разпореждане е връчено на частния жалбоподател на 04.10.2016 година и от тази дата е започнал да тече едноседмичния срок за отстраняване на нередовностите, който е изтекъл на 11.10.2015 година. До изтичането на срока са представени доказателства за внесена държавна такса, но не и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд Бургас и доказателства за юридическа правоспособност на М. П. М.. Затова е счетено, че нередовностите на подадената от М. срещу определение № 331/29.06.2016 година на Апелативен съд Бургас, постановено по ч. гр. д. № 267/2016 година, частна касационна жалба с вх. № 8776/17.08.2016 година не са отстранени и същата е върната на подателя с обжалваното в настоящето производство разпореждане.
С оглед на изложеното по-горе обжалваното разпореждане е законосъобразно и трябва да бъде потвърдено. В случая от данните по делото е видно, че М. П. М. е адвокат и е вписан като такъв в С. адвокатска колегия, поради което не се е налагало подадената от него частна касационна жалба да се приподписва от адвокат и да се представят доказателства за юридическата му правоспособност по смисъла на чл. 284, ал. 2 от ГПК. Законосъобразно обаче въззивният съд е указал на М. П. М. да представи доказателства за внесена държавна такса по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 4 от ГПК и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. Както се посочи по-горе в срока по чл. 285, ал. 1 от ГПК е представено доказателство за внесена държавна такса, но не и мотивирано изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, каквото е изискването по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. Представянето на такова изложение е задължително тъй като именно въз основа на него се преценява наличието на предпоставките за допускането на касационното обжалване на съответния въззивен съдебен акт. Поради това след като такова не е представено в срока по чл. 285, ал. 1 от ГПК нередовностите на частната касационна не са отстранени и същата по силата на чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК е трябвало да бъде върната на подателя й както е направено в конкретния случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 26.10.2016 година на съдията-докладчик по ч. гр. д. № 267/2016 година по описа на Апелативен съд Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.