2
определение по ч.гр.д.№ 2093 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
София, 29.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 2093 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. П. С. срещу определение № 36 от 28.02.2017 г. на Върховния касационен съд на РБ, ГК, състав на второ гражданско отделение, постановено по гр.д.№ 690 от 2017 г., с което е оставена без разглеждане молбата на Н. П. С. за отмяна на основание чл.304 от ГПК /посочено от него основание на чл.233 ГПК отм./ на влязлото в сила решение № 73 от 01.08.2008 г. по гр.д. № 172 от 2003 г. на Районен съд- [населено място].
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същият да бъде отменен.
В писмено становище от 18.04.2017 г. и в писмен отговор от 19.04.2017 г. ответниците по частната жалба П. П. П., М. П. П., Е. К. П., П. С. Б. и Ц. К. Б. заявяват, че счита частната жалба за основателна.
Останалите ответници по частната жалба П. Й. П. и М. П. С. не вземат становище.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /молител по делото за отмяна на влязлото в сила съдебно определение/, в срока за обжалване, посочен в чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на състав на ВКС, който съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.1 ГПК подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следното: Видно от определение на Добричкия окръжен съд от 05.04.2012 г., молителят Н. П. С. е бил конституиран като страна по делото, решението по което иска да бъде отменено и реално е взел участие в това дело. Следователно той не е трето лице по делото и поради това не е легитимиран да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.304 ГПК. Ето защо, правилно с обжалваното определение на ВКС, Второ г.о. подадената от Н. С. молба за отмяна по чл.304 ГПК е оставена без разглеждане като недопустима.
Твърдените от молителя процесуални нарушения при разглеждане на делото, решението по което се иска да бъде отменено /процесуалните нарушения на въззивния съд, който, според молителя, е бил длъжен да остави исковата молба без движение, да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за разглеждане с участието на новоконституирания необходим другар/, не покриват никое от другите изчерпателно посочените в чл.303 ГПК основния за отмяна. Основание за отмяна по чл.303, а.1, т.5 ГПК е само такова нарушение на процесуалните правила, което е довело до лишаване на молителя да участва в делото. В случая при разглеждането на делото от Добричкия окръжен съд молителят Н. С. не е бил лишен от възможност да участва в делото: бил е надлежно уведомен за конституирането му като страна по делото, подал е писмени молби- възражения срещу това конституиране, бил е надлежно призован за проведените след конституирането му открити съдебни заседания пред Добричкия окръжен съд и е подал касационна жалба срещу постановените по това дело решения.
Независимо от изложеното, неоснователни са твърденията на молителя, че поради конституирането му като страна едва във въззивното производство е бил лишен от възможността да направи възражения, които се преклудирали след първото заседание пред първоинстанционния съд, по-конкретно бил лишен от възможността да направи възражение за придобиване на един от делбените имоти по давност. Преклузиите, на които се позовава молителят, са въведени с приемането на новия ГПК, в сила от 01.03.2008 г. Съгласно пар.2 ПЗР на ГПК обаче делото, решението по което се иска да бъде отменено, се е разглеждало по правилата на отменения ГПК от 1952 г., тъй като исковата молба, по която е образувано това дело, е била подадена още на 29.08.2003 г. А съгласно разпоредбите на ГПК от 1952 г. не е имало процесуална пречка конституираният пред въззивния съд необходим другар Н. С. да направи пред въззивния съд всичките си възражения по предявения срещу него иск, включително и възражението си за придобиване на един от делбените имоти по давност. В случая е било приложимо приетото в т.17 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, а не приетото в т.6 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, както неправилно твърди жалбоподателят.
С оглед на всичко гореизложено обжалваното определение на ВКС, Второ г.о., с което е прието, че молбата на Н. С. за отмяна на влязлото в сила решение е недопустима и поради това е оставена без разглеждане, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Неоснователен е доводът в частната жалба, че определението на ВКС, Второ г.о. е неправилно поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения при разглеждане на молбата за отмяна. Действително, съгласно чл.306, ал.3 ГПК препис от подадена молба за отмяна следва да се връчи на страните по делото за отговор в едноседмичен срок, а в настоящия случай на част от страните по делото не е била връчена препис от молбата за отмяна на Н. С. /препис е бил връчен на адв. И. Ж., която, според твърденията на част от ответниците по молбата за отмяна в отговора им от 19.04.2017 г., не е имала пълномощия да ги представлява в производството по молбата за отмяна/. Това процесуално нарушение обаче не е основание за отмяна на определението на ВКС, Второ г.о., тъй като не е съществено- не е довело до постановяване на съдебен акт в ущърб на ответниците по молбата за отмяна. Като ответници по молбата за отмяна те имат интерес тази молба да бъде оставена без уважение или без разглеждане, каквото е направил в случая и ВКС, Второ г.о. с обжалваното определение.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 36 от 28.02.2017 г. на Върховния касационен съд на РБ, ГК, състав на второ гражданско отделение, постановено по гр.д.№ 690 от 2017 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.