Определение №290 от 9.6.2017 по ч.пр. дело №2197/2197 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 290

гр.София, 09.06.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седми юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 2197/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение на Великотърновски окръжен съд от 16.01.2017 г. по гр.д.№ 784/ 2016 г, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното от същия съд по същото дело решение № 473/ 24.11.2016 г. в частта за разноските.
Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно отказал да уважи искането му за присъждане на направените във въззивното производство разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. Твърди, че е представил доказателства за сторените разходи за процесуално представителство пред въззивната инстанция – фактура от 18.07.2016 г. и протокол от 14.10.2016 г., които удостоверяват, че сумата 1 200 лв е платена от ответника по делото на адвокатското дружество, осъществило представителството. Според него, когато въззивното производство е образувано по жалби на всички срещупоставени страни, няма изискване в процесуалния закон страната да разграничи какви разходи за защита е направила по своята въззивна жалба и срещу жалбата на противната страна. Поради това съдът е следвало да измени решението си и да присъди сторените разходи, а като отказал да направи това, постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено.
Ответната страна М. Н. М. оспорва частната жалба като поддържа, че не са налице предпоставки нито за изменение, нито за допълване на решението от 23.11.2016 г. Допълване не може да бъде искано, защото съдът се е произнесъл, като е постановил разноските да останат в тежест на страните така, както са направени. Изменение не може да се иска, защото няма произнасяне в диспозитива на решението. Евентуално излага доводи, че молбата е неоснователна, тъй като липсват доказателства за плащане на уговореното от частния жалбоподател възнаграждение за процесуално представителство.
Частната жалба е допустима, но по същество е неоснователна.
Гр.д.№ 784/ 2016 г. е образувано пред Великотърновски окръжен съд по въззивни жалби на [фирма] и на М. Н. М. срещу решение на Великотърновски районен съд по гр.д.№ 2979/ 2015 г. С него Ю. Б.” Е. е осъдено да заплати на М. Н. М. 3 354,75 лв възнаграждение за извънреден труд и 56,81 лв лихва за забава, като исковете са отхвърлени до пълния предявен размер от 12 963,65 лв, съответно 73,13 лв, а са отхвърлени изцяло исковете за сумата 4 410 лв обезщетение за командироване и 7 634,54 лв възнаграждение за извънреден труд. Окръжният съд намерил двете въззивни жалби срещу първоинстанционния съдебен акт за неоснователни и с решението си от 23.11.2016 г. го потвърдил. Въззивната инстанция посочила в мотивите си, че направените от страните по делото разноски следва да останат в тежест на всяка от тях така, както са направени. Допълнително направеното искане от [фирма] за изменение на така постановеното решение в частта за разноските тази инстанция отхвърлила по съображения, че са представени доказателства за разноски за консултации, не за процесуално представителство, а и защото няма разграничение какви разходи дружеството е направило по своята жалба и какви – за защита срещу жалбата на ищеца.
Определението е правилно. И двете страни по делото са направили разноски за защита от адвокат по въззивното производство, които се отнасят както за изготвяне на подадените от тях жалби, така и за представяне на отговори срещу жалбата на противната страна и за процесуално представителство в съдебно заседание. Разноските за защита на собствените им правни твърдения и за оборване на твърденията на другата страна не са разграничени. С решението от 23.11.2016 г. всяко от правните твърдения на срещупоставените страни е счетено за неоснователно. Съответно всяка от тях има вземане за разноските, сторени за защита срещу жалбата на другата страна, но няма право на разноските, които е направила за изготвяне на своята касационна жалба и процесуалното представителство по нея. При липса на разграничение каква част от адвокатското възнаграждение се отнася за защита по едната или по другата жалба, направените в производството разноски следва да останат в тежест на страните така, както са направени от тях. Същият извод е направен в обжалвания акт, поради което няма основания за отмяната му.
По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение на Великотърновски окръжен съд № от 16.01.2017 г. по гр.д.№ 784/ 2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top