ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 300
София, 16. юни 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр. д. № 2246 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определение № 293/19.04.2017 на Габровския окръжен съд по ч.гр. д. № 113/2017, с което е потвърдено определение № 1073/22.03.2017 на Габровския районен съд по ч.гр.д. № 2819/2016, с което е отказано изплащането на възнаграждение на особения представител на длъжника в изпълнителното производство.
Недоволен от определението е касаторът адв. Х. Б. Б. от Г., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос в кой момент се изплаща адвокатското възнаграждение на особения представител на длъжника, в момента на назначаването му от съда (това не е уредено изрично в Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения) или при приключване на производството, както това е уредено в Наредбата за заплащането на правната помощ, който (въпрос) има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и прегражда производството по определяне и изплащане на адвокатското възнаграждение, намира, че то подлежи на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че в производството по назначаване на особения представител на длъжника съдът е определил възнаграждение, което е внесено от кредитора. Изминали са повече от шест месеца от назначаването на особения представител, но по изпълнителното дело още не са извършени поисканите изпълнителни действия нито то е прекратено преди приключването му с удовлетворяване на кредитора. Възнаграждението непременно ще бъде изплатено на особения представител, но след приключване на изпълнителното производство.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото и има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По поставения правен въпрос Върховният касационен съд намира, че Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения не може да уреди падежа на уговореното адвокатско възнаграждение – това е извън нейния предмет, както той е уреден в чл. 36, ал. 2 и чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Установеното в чл. 2, ал. 3 Наредба № 1 правило, че заплащането на възнаграждението е авансово и платимо към датата на сключване на договора, но може да бъде разсрочено на няколко вноски, очевидно е мислено като диспозитивно, но и такова, то не може да бъде приложено, тъй като излиза извън обхвата на законовата делегация. Още по-малко то може да бъде приложено, когато адвокатското възнаграждение не е определено с договор.
Съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД задължението е изискуемо веднага след възникването му (затова от тогава започва да тече погасителната давност съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД), а поканата има значение за изпадането на длъжника в забава (ако не следва друго от естеството на задължението, напр. задължението на наемателя да съобщава незабавно на наемодателя за повреди и посегателства върху наетата вещ). По възникването, настъпването на изискуемостта и изпадането в забавата по задължение за изплащане на адвокатското възнаграждение в Закона за адвокатурата не са уредени правила в отклонение от общите правила на ЗЗД. Такива правила не може да бъдат уредени в Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения.
Изплащането от съда на дължимите възнаграждения на свидетели, вещи лица и адвокати обаче се осъществява по различен начин. Страните дължат разноските за възнаграждение авансово, което прави изплащането на възнаграждението сигурно, а съдът изплаща дължимото възнаграждение на свидетеля – след приключването на неговия разпит, на вещото лице – след приемането на заключението и на служебния защитник – след приключването на съдебното дирене в съответната инстанция. Възнаграждението на адвоката по осъществена правна помощ не се изплаща от съда, а от Националното бюро за правна помощ, след приключването на съдебното дирене в съответната инстанция, както и при спиране или прекратяване на производството, като по дела, продължаващи повече от 6 месеца, адвокатът може да направи искане за авансово заплащане на част от възнаграждението в размер до 50 на сто от максимално предвиденото за извършената работа. Последното правило обаче е специално уредено за заплащането на правната помощ от Националното бюро за правна помощ и не може да бъде приложено в други случаи и от други органи.
Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна.
Правилно въззивният съд е приел, че правилата за изплащане на възнагражденията за правна помощ от Националното бюро за правна помощ не са приложими към съда при изплащането на възнаграждения на особен представител.
Като е съобразил изложеното въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 293/19.04.2017 на Габровския окръжен съд по ч.гр. д. № 113/2017.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 293/19.04.2017 на Габровския окръжен съд по ч.гр. д. № 113/2017.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.