2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
гр. София, 21.06.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2328 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Н. У. против определение № 1129/31.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 1595/2017 г., от ХІІ-ти състав на Апелативен съд – София.
От ответника по частната жалба е подаден писмен отговор, с който се оспорва жалбата.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, състава на въззивния съд е прието, че частната жалба против разпореждането на първоинстанционния съд е процесуално недопустима и е оставена без разглеждане.
С разпореждане от 11.11.2016 г., състав на Окръжен съд – Благоевград е оказал на ответника по делото К. У. да внесе по сметката на съда допълнително възнаграждение по изготвена съдебна експертиза. Това разпореждане на съда е било обжалвано с частна жалба, като по същата състава на САС е приел, че същата е недопустима, с обжалваното определение.
Съгласно разпоредбата на чл.274 ГПК, против определенията на съда /съответно разпорежданията/, могат да се подават частни жалби в случаите, в които се прегражда по-нататъшното развитие на делото или в случаите, когато обжалването е предвидено изрично. Разпореждане на съд, с което се определя депозит за внасяне за възнаграждение за вещо лице не прегражда развитието на делото, като и неговото обжалване не е е предвидено изрично в закона. Определянето неправилно на това възнаграждение, както и процесуалните последици от това, се отстранява по реда на инстанционния контрол на съдебния акт по същество, но самостоятелното обжалване на разпореждане на съд по неговото определяне е процесуално недопустимо. Предвид изложеното, постановеното в този смисъл определение от състава на въззивния съд е правилно е следва да се потвърди.
Обжалването на определението на САС е по реда на чл.274, ал.2 ГПК, а не по реда на чл.274, ал.3 ГПК, поради което неправилно е представено изложение на касационни основания относно допустимостта на касационно обжалване, доколкото не се касае за касационно обжалване е за обжалване на определение на въззивен съд, с което се оставя без разглеждане частна жалба.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1129/31.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 1595/2017 г., от ХІІ-ти състав на Апелативен съд – София.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.