5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 153
гр. София, 24.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети юни през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
и при участието на секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4092 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по исковата молба на Т. Х. П. от [населено място], представляван от адв. П. Г., против решение № 977 от 5 юли 2016 г., постановено по в.гр.д. № 910/2016 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което се потвърждава решение № 76 от 7 март 2016 г., постановено по гр.д. № 900/2015 г. по описа на районния съд в [населено място], за отхвърляне на предявените от П. против Целодневна детска градина „Н. Й. В.” [населено място], представлявана от директора З. Т., искове за признаване на уволнението й за незаконно и за възстановяването на П. на заеманата преди уволнението работа.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 328 от 23 март 2017 г., за да бъде проверено решен ли е в противоречие с практиката на ВКС въпросът длъжен ли е работодателят да направи подбор при съкращаване в щата, когато в предприятието има повече от една длъжност със сходни трудови функции, но с различно наименование на длъжностите. Основание за тази проверка е намерено в разрешението, дадено от ВКС в решение № 61 по гр.д. № 1037/2011 г., ІV г.о.
В соченото решение на ВКС, при отговор на въпроса как се установява фактът на реално съкращаване на щата – според съдържанието на трудовите функции на съкратената длъжност или според наименованието на длъжността, касационният съд приема, че основанието „съкращаване на щата” осигурява възможност на работодателя законосъобразно да се освободи от тези работници или служители, чиито трудови функции по една или друга причина вече не обслужват неговата дейност. Сочи се за ирелевантно наименованието на длъжността, заемана от тези работници или служители, а за съществено – каква дейност те са изпълнявали. Възприема се, че работодателят може да съкрати едни работници и да назначи други на длъжност, която има същото наименование, но въпреки това да е налице реално съкращаване на щата, ако новоназначените работници, макар заемащи длъжност със същото наименование, изпълняват различни трудови функции в сравнение с тези на съкратените. Настоящият съдебен състав споделя напълно даденото тълкуване. От него следва, че същината на изпълняваните от различните работници или служители трудови функции определя необходимостта да се извърши подбор, независимо от наименованието на длъжността.
Касационната жалба е неоснователна.
В исковата молба се поддържа, че обжалваното уволнение е извършено в нарушение на чл. 333, ал. 3 КТ, защото ищцата заемала длъжността „председател” на общинска структура на синдикат, и за уволнението й не било поискано предварителното съгласие от синдикалния орган, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е посочено кое от предложенията на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е станало основание за това, че съкращението в щата не е реално, защото трудовите функции на ищцата продължават да се изпълняват от други служители, че не е извършен задължителния в случая подбор. И четирите заявени оплаквания са неоснователни.
Според представените доказателства, на 19 април 2015 г. е учредена общинска структура в [населено място] към Синдикат „С.”, и ищцата е избрана за неин председател. Още с отговора на исковата молба работодателят възразява срещу твърдението за нарушена закрила, като заявява, че непосредствено преди уволнението ищцата е била запитана дали се ползва от някаква форма на защита, изискваща вземане на предварително съгласие от даден орган, на което тя отговорила отрицателно. От свидетелските показания на страната на работодателя, които съдът кредитира като непосредствени и непротиворечиви, се изяснява, че ищцата е била запитана дали се ползва от някаква закрила, при което тя е отрекла да се полза с такава. Убедителни доказателства за противното ищцата не представя. Съдебната практика, изразена например в решение № 66 по гр.д. № 5417/2013 г., ІV г.о., ВКС, по въпроса липсата на отговор по искане за закрила на чл. 333 КТ укриване ли е на обстоятелства, и при тези обстоятелства отпада ли закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ, е категорична, че след като работодателят е поискал да събере информация от работника или служителя, и когато работникът или служителят е дал отговор на работодателя при запитване за нея, бидейки добросъвестен по смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ, тогава работодателят е задължен да спази изискванията да чл. 333, ал. 3 КТ и да поиска и получи предварително съгласие от съответния синдикален орган; когато обаче работникът или служителят не даде отговор, работодателят не е обвързан от спазването на чл. 333, ал. 3 КТ. Ето защо оплакването за нарушена предварителна закрила е неоснователно. Отделно от това следва да се отбележи, че не са представени от ищцата каквито и да е доказателства за учредяването на структура на съответния синдикат при работодателя, а участието в синдикално ръководство на организация вън от структурата на работодателя или на ръководещия го синдикален орган на отраслово и национално ниво, не дава основание за ползване на предварителна закрила, тъй като не може да възникне конфликт на интереси (така в решение № 447 по гр.д. № 1276/2011 г., ІV г.о., ВКС).
Неоснователно е и твърдението, че не е ясно основанието, на което трудовото правоотношение е прекратено. Видно от обжалваната заповед № 354/05.05.2015 г., изрично е посочено, че прекратяването е сторено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване в щата, и така основанието е ясно заявено. Затова невярно е твърдението, че защитата на ищцата е била затруднена поради неяснота в уволнителното основание.
Съкращението в щата е осъществено. Според длъжностното разписание, в сила от 17.10.2014 г., заеманата от ищцата длъжност не съществува. Ищцата твърди, че функциите на заеманата от нея длъжност се изпълняват от лицата, заемащи длъжностите „технически секретар” и „касиер-домакин”. Практиката на ВКС приема, че е налице реално съкращение и при извършена от работодателя трансформация – когато трудовата функция на съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция, както и когато тя се преразпределя между други длъжности със съществено различаващи се трудови функции (сравни решение № 404 по гр.д. № 1968/2013 г., ІV г.о., ВКС).
При оспорване на законността на уволнение, осъществено при условията на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, в тежест на работодателят е да установи по безспорен начин законосъобразността на уволнението, включително в настоящия случай и като опровергае твърденията на работника, че предвид наличието на длъжности с несъществени различия в трудовите функции (сравни решение № 304 по гр.д. № 2344/2014 г., ІV г.о., в което се приема, че когато се определя кръга на лицата, които да участват в подбора, се изхожда не от наименованията на длъжностите, а от техните трудови функции, като определящо е дали различията са съществени), за работодателя е съществувало задължение преди уволнението му да извърши подбор по правилото на чл. 329, ал. 1 КТ. В процеса на подбор се извършва преценка и съпоставяне между качествата на работници или служители, изпълняващи идентични или сходни по същността си трудови функции. Подборът в този случай е част от правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, но и задължение, тъй като без извършването на такъв, правото на уволнение въобще не може да бъде упражнено. При наличието на трансформация, когато трудовата функция на съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция, както и когато тя се преразпределя между други длъжности със съществено различаващи се трудови функции, не възниква задължение за работодателя да извърши подбор, тъй като задължение за подбор може да възникне, само когато трудовите функции на различните длъжности не се различават съществено.
Съобразявайки трудовите задължения според длъжностната характеристика за заеманата от ищцата длъжност „завеждащ административна служба”, и задълженията на длъжността „касиер-домакин”, макар в някои части трудовите им функции да съвпадат (например извършване на касови операции, следене за фактическа наличност на парични суми и ценни книжа, изготвяне на ведомости за заплати и други плащания, събиране на такси от родителите и водене на съответната книга, организиране и приемане на стоки, водене и отчитане на имуществото на градината, следене за движението на наличните в склада стоки, организиране и ръководене процеса по съхраняване, стопанисването и използването на стоково-материални ценности), касационният съд приема, че различията са съществени. Докато за първата длъжност съществени са и функциите по техническо осигуряване и обслужване на градината (осигуряване необходимите условия за нормалната работа на директора, водене на деловодството и свързаната с него информация и срокове, водене на документацията на градината, изготвяне на необходимите за пенсиониране документи, изготвя и отговаря за правилно попълване на сключените договори с персонала, пряко контролира дейността на помощния персонал), то за втората основни са функциите по организиране снабдяването, съхраняването и отпускането на стоки и материали, инвентар, обзавеждане, работни облекла и пр. (водене на картотека за тях, заявяването и отчитането им, организиране и осъществяване на снабдяване с хранителни продукти и правилното им съхранение, водене картотека на стоково-материалните ценности, осъществяване контрол върху помещенията и инвентара относно нуждата от поправки, носи отчетническа отговорност и отговорност за състоянието на складовата база, контролиране на използването на храна, извършване инструктаж на персонала). Предвидените за „технически секретар” задължения пък са съвсем различни – работа с кореспонденция, протоколи, електронни документи, използване на софтуерни пакети, получаване и предаване на информация, организиране на подготовка за съвещания и педагогически съвети, изготвяне на документи, свързани с дейността на градината, или възложени са му строго дейности по техническо подпомагане на дейността на директора. Правилно при тези данни съдът е приел, че близка до длъжността на ищцата в случая е само тази на касиер-домакина, но посочената по-горе съпоставка води до извода, че разликите между двете длъжности са съществени. Затова работодателят не е бил задължен да извърши подбор, противно на твърденията на ищцата, и уволнението поради извършено съкращение в щата е законно.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 977 от 5 юли 2016 г., постановено по в.гр.д. № 910/2016 г. по описа на окръжния съд в [населено място].
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: