О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
София, 26.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 2687 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Г. М. с адрес в [населено място], против определение № 99 от 26 май 2017 г., постановено по гр.д. № 1637/2017 г. по описа на ВКС, II г.о., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба на М. срещу определение № 76 от 9 февруари 2017 г., постановено по гр.д. № 60/2017 г. по описа на апелативния съд в гр. Пловдив.
В частната жалба се поддържа, че постановеното от състава на касационния съд определение е неправилно. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд прибързано и без да съобрази изложеното в исковата молба, по която е наченало производството, е прекратил производството по нея, а апелативният съд неправилно е потвърдил този акт. Сочи се, че чрез отказа на касационния съд да разгледа частната жалба е преграден пътят към инстанционния контрол на незаконосъобразното съдебно определение и към защитата на субективните права на страната.
С обжалваното определение е съобразено, че предмет на обжалване пред ВКС е определение на апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане на окръжен съд за връщане на подадената от М. частна касационна жалба. Прието е, че съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК (изменението с ДВ, бр. 50/2015 г.) само когато определенията, респ. разпорежданията по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване пред ВКС, но когато такива са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, каквото е постановеното от окръжния съд в гр. Пловдив разпореждане, те подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд и произнасянето на последния е окончателно, а инстанционният контрол е изчерпан.
Частната жалба е неоснователна.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК, както преди, така и след изменението с ДВ бр. 50/2015 г., предвижда двуинстанционен съдебен контрол на съдебните определения, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд, когато тези съдилища съставляват въззивна инстанция спрямо предявения в главното исково производство иск. На обжалване по този ред подлежат освен това само тези от определенията, които по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК преграждат по-нататъшното развитие на делото или когато обжалването им е изрично предвидено в закона. Преди измененията в ГПК, по жалбата срещу определенията от посочената категория по смисъла на чл. 274, ал. 2 ГПК, постановени от окръжния съд, ВКС се произнася окончателно, но действайки като въззивна, а не като касационна съдебна инстанция спрямо обжалваното определение. Това законодателно уреждане е израз на последователно спазване на утвърдената в българския граждански процес концепция за двуинстанционно разглеждане на посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК, съответно – чл. 213 ГПК от 1952 г., съдебни актове. С извършените изменения от 3 юни 2015 г. тази концепция не е претърпяла реформа. Видно и от мотивите към законопроекта за ЗИД ГПК, цел на изменението е ускоряване на гражданското съдопроизводство и облекчаване на касационния съд от разглеждането на частни производства. Затова е правилен изводът, че когато апелативният съд се произнася по жалба срещу определение на окръжния съд, действащ като въззивна инстанция, което определение прегражда развитието на производството или е изрично обжалваемо по силата на законова норма, неговото определение е окончателно и не подлежи на обжалване. Изложените в тази насока съображения на състава на ІІ г.о., ВКС, са правилни, споделят се от настоящия състав, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 99 от 26 май 2017 г., постановено по гр.д. № 1637/2017 г. по описа на II г.о., ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: