О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
гр. София, 08.08.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№1458 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу протоколно определение №1034 от 24.03.2017 г. по т.д.№4467/2016 г. на САС, с което на основание чл.262, ал.2, т.1 от ГПК е върната подадената то [фирма] въззивна жалба с вх.№3341/15.07.2016 г.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на определението, предвид обстоятелството, че в разрез с разпоредбите на ГПК, въззивният съд е приел, че съобщението за решението е следвало да бъде получено лично от управителя на дружеството. Предвид изложеното се иска отмяна на определението в обжалваната част като се иска отмяната му.
Ответникът по частната жалба – К. Н. Б. не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба като подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт се явява допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че подадената на 15.07.2016 г. въззивна жалба се явява просрочена, тъй като срокът за обжалване на решението е изтекъл в края на 12.07.2016 г., когато е изтекъл и срокът по чл.47, ал.2 от ГПК, приложим с оглед залепване на съобщение по реда на чл.50, ал.4, вр. чл.47, ал.1 от ГПК.
Определението е правилно.
Установява се, че вписаният в ТР адрес на управление на [фирма] е в сграда, представляваща недовършен строеж, негоден за обитаване. В този смисъл с връщане на съобщението за първоинстанционното решение, в което връчителят е констатирал това обстоятелство – на 10.06.2016 г., съобщението до [фирма], на основание чл.50, ал.2 от ГПК се явява редовно връчено, а подадената на 15.07.2016 г. въззивна жалба срещу това решение – просрочена. Дори и да се приеме, че връчването е следвало да се осъществи чрез довършване на започнатата от първоинстанционния съд процедура по чл.50, ал.4, вр. чл.47, ал.1 от ГПК, то в този случай срокът на [фирма] за обжалване на решението /узнато от дружеството най-късно на 27.06.2016 г., видно от молба от пълномощника му до съда/, е изтекъл на 12.07.2016 г., а въззивната жалба отново е просрочена. С оглед изложеното връчването на съобщение на процесуалния представител на жалбоподателя на 01.07.2015 г. на посочен от него адрес /с молбата от 27.06.2016 г./ е без правно значение, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №1034 от 24.03.2017 г. по т.д.№4467/2016 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.