О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
гр. София, 28.09.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3611 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. И. С. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу определение № 2392 от 24.07.2017г. по в. ч. гр. дело № 3316/2017г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на касаторът Р. И. С. против разпореждане от 12.06.2017г. по гр. дело № 721/2014г. на Софийски окръжен съд, връчено й на 16.06.2017г., съдържащо указания за внасяне на сумата 15 лв. – държавна такса по сметка на Софийски апелативен съд по въззивна частна жалба срещу определение от 11. 05. 2017г. на Софийски окръжен съд, с което е оставена без уважение молба с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
Касаторът С. излага съображения за неправилност на обжалваното определение с оглед наличието на предпоставки за освобождаването й от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК и разглеждане и решаване на исковото производство, като моли то да бъде отменено и вместо него постановено ново определение, след което искът й с правно основание чл. 45 ЗЗД да бъде разгледан по същество.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение на Софийски апелативен съд, поради което е допустима съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното в настоящото производство определение № 2392 от 24.07.2017г. по в. ч. гр. дело № 3316/2017г., Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на Р. И. С. против разпореждане от 12.06.2017г. по гр. дело № 721/2014г. на Софийски окръжен съд, връчено й на 16.06.2017г. с указания да внесе 15 лв. държавна такса по сметка на Софийски апелативен съд, като САС е прекратил производството по делото. Според въззивния съд, частната жалба е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт на първоинстанционния Софийски окръжен съд, тъй като разпореждането от 12.06.2017 г., с което са дадени указания на Р. С. за внасяне на държавна такса по частна въззивна жалба и за представяне на документ, доказващ внасянето й, не попада в изрично предвидените хипотези на чл. 274 ГПК – нито прегражда по-нататъшния ход на делото /чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК/, нито е друг случай, изрично посочен в закона /чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК/. Както правилно е заключил апелативният съд, на обжалване би подлежал евентуално постановен съдебен акт, с който е върната частната въззивна жалба поради невнесена в срок дължима държавна такса, а самото разпореждане, с което са дадени горните указания, не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол.
Атакуваното въззивно определение е правилно.
Първоинстанционният Софийски окръжен съд е сезиран с нередовна частна жалба против определение от 11.05.2017г. по гр. дело № 721/2014г. на Софийски окръжен съд, по която е постановил разпореждане за отстраняване на констатираната нередовност, като е дал указания за внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. и за представяне на доказателство за внасянето й. Изводът на въззивния съд за необжалваемост на горепосоченото разпореждане съответства на процесуалния закон и на приложимата практика на ВКС, според която разпореждането за отстраняване нередовности на искова молба и жалба, не е преграждащ акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито е измежду изрично посочените от законодателя подлежащи на инстанционен контрол актове /чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК/, поради което не подлежи на обжалване пред по – горната инстанция /в този смисъл – т. 5 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, определения № 632 от 10.11.2014 г. по ч. гр. д. № 5763/2014 г. на I Г. О. на ВКС, № 119 от 14.02.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 759/2014 г., IV Г. О. на ВКС № 582 от 29.11.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6788/2013 г., I Г.О. на ВКС № 339 от 9.12.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5094/2016 г., I Г.О., ГК, № 627 от 2.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 2265/2016 г., II Т. О., ТК, № 418 от 12.10.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1644/2016 г., I Т. О., ТК и други/. Като насочена срещу неподлежащ на самостоятелен инстанционен контрол съдебен акт, частната въззивна жалба правилно е оставена от САС без разглеждане като недопустима в атакуваното пред настоящата инстанция преграждащо определение.
Съобразно гореизложеното, обжалваното определение на САС е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съставът на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2392 от 24.07.2017г. по в. ч. гр. дело № 3316/2017г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: