1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
гр.София, 29.09.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 2991/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. И. Б. вх.№ 11238/ 23.06.2017 г. срещу определение на Софийски апелативен съд от 06.06.2017 г. по ч.гр.д.№ 5566/ 2016 г., с което е върната частната касационна жалба на К. Б. от 13.02.2017 г. срещу определение на същия съд по същото дело № 337 от 31.01.2017 г. поради неизпълнение в срок на указанията за отстраняване на нередовностите й и с което е оставено без уважение искането за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство.
Жалбоподателят поддържа, че изводът на апелативния съд за отсъствие на предпоставки за предоставяне на правна помощ е основан на документ с невярно съдържание, издаден от Агенция по вписванията. В него е удостоверено невярното обстоятелство, че К. Б. е съсобственик на недвижим имот и за обезщетяване на вредите от това противоправно поведение на Агенцията е предявен иск. Според жалбоподателя по делото са представени достатъчно доказателства, че не притежава собственост и не разполага с доходи и имуществото, а определението на апелативния съд, в което се приема обратното, моли да бъде отменено като неправилно.
Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима. Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна.
Пред първоинстанционния съд производството е образувано по искова молба на К. И. Б. против М. М., предявени са осъдителни искове за сумата 751,35 лв – обезщетение за имуществени вреди и за сумата 5 000 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди. По исковата молба е образувано гр.д.№ 63/ 2016 г. по описа на Монтански окръжен съд, който с определение от 12.04.2016 г. е върнал исковата молба поради неизпълнение на указанията за внасяне на дължимата държавна такса. По частна жалба на К. Б. срещу това определение е образувано ч.гр.д.№ 5566/ 2016 г. на Софийски апелативен съд, който с определение от 31.01.2016 г. е потвърдил първоинстанционния съдебен акт. К. Б. е подал частна касационна жалба вх.№ 2400/ 13.02.2017 г. срещу въззивното определение, която въззивният съд приел за нередовна, тъй като не представен документ за внесена държавна такса, жалбата не е приподписана от адвокат и не е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. С разпореждане от 14.02.2017 г. са дадени указания за отстраняване на тези нередовности, след което К. Б. е поискал да бъде освободен от задължението за внасяне на държавна такса и да му бъде предоставена правна помощ. С определение от 16.03.2017 г. съдът е отхвърлил това искане и е дал указания дължимата такса от 15 лв да бъде внесена в седмодневен срок с предупреждение, че в противен случай ще върне частната касационна жалба. Това определение е влязло в сила от 07.04.2017 г. поради необжалването му от ищеца, след като надлежно е получил препис от него. Като е констатирал неизпълнение на дадените указания за внасяне на дължимата такса, въззивният съд е постановил обжалваното в настоящето производство определение, с което е върнал частната касационна жалба.
Определението е законосъобразно.
Съгласно чл.275 ал.2 вр. чл.262 ал.1 ГПК, редовността на подадена частна жалба се проверява от администриращия съд, който е длъжен, в случай на констатирани нередовности, да даде указания за отстраняването им. Подадената от К. Б. частна касационна жалба срещу определението от 31.01.2017 г. е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл.284 ал.2 и ал.3 т.1 и т.4 ГПК – не е приподписана от адвокат, към нея не е приложено изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и не е приложен документ за внесена държавна такса. Администриращият съд е изпълнил задълженията си да укаже на жалбоподателя да отстрани нередовностите в седмичен срок, а след като е бил сезиран с искане за освобождаване от задължението за плащане на такса, мотивирано е отказал и е дал нов срок за внасянето й. Определението, с което е отхвърлена молбата за освобождаване от държавна такса, не е обжалвано и е влязло в сила. Поради това е безпредметно обсъждането на доводите на жалбоподателя разполага ли с достатъчно доходи и имущество, позволяващи му да посрещне плащането на задължение от 15 лв. Този въпрос е могло да бъде поставен в частна жалба срещу определението от 16.03.2017 г., отхвърлящо искането на К. Б. за освобождаване от такса, но срещу този акт жалба лицето не е подало. Съответно без значение е фактът на наличие или липса на доходи и имущество при решаване на въпроса за предоставяне на правна помощ. Апелативният съд е отхвърлил искането за назначаване на служебен процесуален представител не поради наличието на доходи и имущество у К. Б., а защото поради невнасяне на дължимата такса жалбата е върната и очевидно е недопустима. Изводът е законосъобразен (чл.24 т.2 ЗПП) и актът, в който този извод е обективиран, следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски апелативен съд от 06.06.2017 г. по ч.гр.д.№ 5566/ 2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: