О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 590
гр. София,16.10.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2356 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. А. З. срещу определение №103 от 26.05.2017 г. по т.д.№2009/2016 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на М. А. З. срещу решение №4333 от 27.05.2016 г. по гр.д.№4879/2015 г. на СГС в частта, с която е потвърдено решение от 20.11.2014 г. на СРС за отхвърляне на предявения от М. А. З. срещу [фирма] осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр1. от ЗЗД за разликата над сумата от 2 796.95 лв. до 13 055.35 лв., платена без основание за възнаградителна лихва по договор за кредит от 28.01.2008 г.за периода 16.10.2008 г. – 28.09.2013 г.
В жалбата се поддържа, че определението е неправилно като се иска отмяната му, както поради обстоятелството, че делото, в което се разглежда предявеният иск по чл.55 от ЗЗД, не е търговско – страните са търговец и потребител и вземането не произтича от абсолютна търговска сделка, така и поради факта, че изходът на спора по иска е обусловен от произнасянето по неоценяемия установителен иск, още повече, че въззивният съд е преценил и посочил, че решението подлежи на касационен контрол.
Ответникът по жалбата [фирма] заявява становище за неоснователността й.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, първият тричленен състав на ВКС е приел, че обжалваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като вземането, предмет на предявения иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД, е породено от търговска сделка, което определя спора като търговски, а размерът на цената на предявения иск е под законово определения в разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК. Посочил е, че касационното обжалване на решението по този иск в отхвърлителната му част е основано на доводи, свързани с преценката за приложимост, респективно за валидност на клаузата на т.11.1.1 от договора за банков кредит и чл.10.3 от ОУ към него, поради което и изходът на спора не е обусловен от иска за установяване на нищожност на клаузата на т.11.1.3 от договора за банков кредит, решението по който е обжалвано от другата страна, но касационно обжалване не е допуснато.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
В случая е предявен иск за връщане на недължимо платени лихви по договор за банков кредит, като цената на този иск се определя по правилото на чл.69, ал.1, т.1 от ГПК и е в размер на търсената сума – 19 074.75 лв. Част от това вземане /над сумата от 2 796.95 лв. до 13 055.35 лв., предмет на отхвърлително въззивно решение, срещу което е подадена, оставената без разглеждане касационна жалба/ е основано на доводи, свързани с преценката за приложимост, респективно за валидност на клаузата на т.11.1.1 от договора за банков кредит и чл.10.3 от ОУ към него /клаузи от абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т.7 от ТЗ, което обуславя търговския характер на делото/, поради което и изходът на спора по това вземане не е обусловен от иска за установяване на нищожност на клаузата на т.11.1.3 от договора за банков кредит. В този смисъл и тъй като размерът на цената на предявения иск е под законово определения в разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК, въззивното решение не подлежи на касационен контрол.
С оглед изложеното и тъй като указанията на въззивният съд, че решението подлежи на обжалване са неправилни, а и същите не могат да породят право на жалба, което законът не е предвидил, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №103 от 26.05.2017 г. по т.д.№2009/2016 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на М. А. З. срещу решение №4333 от 27.05.2016 г. по гр.д.№4879/2015 г. на СГС в частта, с която е потвърдено решение от 20.11.2014 г. на СРС за отхвърляне на предявения от М. А. З. срещу [фирма] осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр1. от ЗЗД за разликата над сумата от 2 796.95 лв. до 13 055.35 лв., платена без основание за възнаградителна лихва по договор за кредит от 28.01.2008 г.за периода 16.10.2008 г. – 28.09.2013 г.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.