1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 248
гр.София, 18.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 521/ 2017 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 574/ 26.05.2017 г., постановено по настоящето дело, по касационна жалба на Н. з. к. (Н.) е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Търговищки окръжен съд № 128 от 27.10.2016 г. по гр.д.№ 152/ 2016 г., с което са уважени предявените от Й. Н. Ж. – Р. против Н. искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 3/ 24.11.2015 г. на управителя на Н., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор на Р. з. к. (Р.) [населено място]” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа от 10 077,54 лв.
Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос „Кой е надлежен ответник по исковете по чл.344 ал.1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл.61 ал.2 изр.1 КТ – работодателят или горестоящият спрямо работодателя орган”. След допускане на обжалването обаче, изрично за директорите на Р., назначени на длъжност след 01.07.2012 г., в постановеното по чл.290 ГПК решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. по гр.д.№ 2665/ 2016 г. се прие, че задължителната практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. по тълк.д.№ 1/ 2010 г., ОСГК, ВКС, е неприложима. Аргументите са, че с изменението на ЗЗО в ДВ бр.38/ 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., са променени правомощията на директорите на Р., като им е отнета работодателската правоспособност. След тези изменения самата Р. не отговаря на нормативно определените критерии за работодател, щом не наема самостоятелно работници и служители нито по трудови, нито по служебни правоотношения. При сключването, изменението и прекратяването на трудовите договори с директорите на Р. управителят на Н. не действа като горестоящ орган по отношение на структурното си териториално звено – Р., нямащо статут на юридическо лице, а като представител на работодателя – Н.. Затова легитимиран ответник по искове за разрешаване на трудови спорове, предявени от директор на Р., не е съответната Р., а Н..
С оглед така установената практика, която не се нуждае от промяна, обжалваното въззивно решение е допустимо.
Разгледана по същество, подадената срещу това решение касационна жалба е неоснователна.
От фактическа страна по делото е установено, че ищцата е заемала длъжността директор на Р. – Търговище от 17.09.2009 г. до 22.10.2015 г. На последната дата й е връчено съобщение, че е спечелила проведения за същата длъжност конкурс за следващ период, а на 05.11.2015 г. между нея и управителят на Н. било подписано допълнително споразумение по чл.107 КТ за длъжността директор на Р. Търговище. На същата дата управителят на Н. възложил извършването от Инспектората на Н. на проверка за дейността на Р. Търговище, която приключила с изготвяне на доклад вх.№ 21-03-338/ 23.11.2015 г. На следващия ден, около 10,30 часа, на ищцата Й. Н. било връчено писмено искане за даване на обяснения по чл.193 КТ до 12,00 часа същия ден, по повод констатациите в доклада. Към този момент вече била издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, което е видно от обстоятелството, че същата е съгласувана на 24.11.2015 г. в 8,30 часа с главния секретар на Н. Г. А., която е удостоверила това с подписа си. В текста на самата заповед се съдържа декларация, че работодателят се е запознал с обясненията на служителя по чл.193 КТ, но входящия номер на обясненията не е посочен, а е дописан допълнително, на ръка. Самият доклад, в обем 38 страници (но не и приложенията към него) били предадени на ищцата едва в момента, когато й е връчено искането за обяснения. Констатациите в доклада касаят множество нарушения от 2014 и 2015 година, включително такива, изискващи запознаване с други документи и повече време за оспорването им. Ищцата депозирала писмени обяснения във връзка с констатациите в доклада, като изрично посочила в тях, че срокът за запознаване с обстоятелствата е недостатъчен и че допълнително ще даде обяснения и ще представи доказателства. Въпреки това й била връчена предварително изготвената заповед за уволнение.
При установената фактическа обстановка извършеното уволнение е незаконно. Съгласно чл.193 ал.1 КТ, преди налагането му работодателят е бил длъжен да приеме писмените обяснения на служителя и да събере и оцени посочените от него доказателства. Ищцата твърди, че формално са й поискани писмени обяснения, но веднага след предаването им й е връчена предварително подготвена уволнителна заповед, без тези обяснения да са взети предвид от управителя на Н.. Събраните по делото косвени доказателства са достатъчни, за да се приемат твърденията й за установени. Заповедта е съгласувана предварително на същата дата, но преди връчване на искането за обяснения, а е връчена преди тези обяснения въобще да са достигнали до субекта, упражняващ дисциплинарна власт. Освен това срокът за обяснения не е подходящ, тъй като се касае за множество минали събития, които изискват обстойна проверка и набавяне на документи за опровергаване на констатациите в доклада. Самият доклад е обемист и в дадения срок от час и половина той може да бъде проучен само повърхностно. В същия срок е практически невъзможно дори да се прочетат приложенията към доклада (те всъщност са доказателствата, които подкрепят констатациите в него). Тези приложения дори не са връчени на ищцата. Работодателят, въпреки основателното искане на служителя, не е дал допълнителен срок за даване на обяснения и представяне на доказателства – той дори не е имал възможност да се запознае с това искане, тъй като обясненията не са достигнали до субекта на дисциплинарна власт. При това положение работодателят не е изпълнил задълженията си по чл.193 ал.1 КТ и на основание чл.193 ал.2 КТ наложеното наказание следва да бъде отменено само на това основание, без да се разглежда спора по същество.
Неоснователно касаторът поддържа, че дисциплинарно уволнение е законосъобразно, макар че е наложено със заповед, носеща същата дата, каквато има и искането за даване на обяснения по чл.193 ал.1 КТ. Допустимо е наказанието да бъде наложено и веднага след изпълнение на процедурата по чл.193 ал.1 КТ, но в случая тази процедура не е изпълнена въобще, тъй като управителят на Н. е издал заповедта за налагане преди да вземе писмените обяснения от работника. Тези обяснения са взети от негови служители при предварително подготвена заповед за уволнение и не са били доведени до знанието на субекта на дисциплинарна власт преди връчването на тази заповед.
Неоснователно се поддържа също, че щом работникът е дал обстойни обяснения, то предоставеният му срок не може да се счита за недостатъчен. Обясненията, дадени от ищцата след като й е бил връчен доклада, не са обстойни, а са само по опорни пунктове и в тях се съдържа изрично изявление, че е необходимо време за допълнителна проверка и представяне на доказателства във връзка с обвиненията за извършени нарушения. Като се има предвид също, че приложенията към доклада изобщо не са били връчвани на ищцата, определеният срок за даване на обяснения от час и половина не може да се счете за разумен.
С оглед изложеното извършеното уволнение е незаконно и следва да бъде отменено, като ищцата бъде възстановена на заеманата длъжност и й бъде заплатено обезщетение за времето, в което е останала без работа поради незаконното уволнение. Същите изводи са направени в обжалваното въззивно решение, поради което няма основания за отмяната му.
С оглед изхода от касационното производство в тежест на касатора следва да бъдат възложени сторените от ищцата разноски за адвокатска защита по него.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Търговищки окръжен съд № 128 от 27.10.2016 г. по гр.д.№ 152/ 2016 г.
ОСЪЖДА Н. з. к., Е.[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на Й. Н. Ж. – Р., Е. [ЕГН], [населено място],, [улица], 1 000 лв (хиляда лева) разноски за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: